Папата в молитвата Urbi et Orbi: Нося в сърцето си всичките многобройни украински жертви

Обръщайки се към целия свят в традиционното Пасхално послание, папата отново припомни войната в Украйна, страните, измъчени от дълги конфликти и насилие и изпитани от социално напрежение и драматични хуманитарни кризи, и определи мира като „основна отговорност на всички“

„Нека позволим на Христовия мир да влезе в нашия живот, нашите домове, нашите страни!“. Това е поканата на папа Франциск в Пасхалното послание към Града и Света „Urbi et Orbi“. От централната ложа на базиликата „Свети Петър“, папата бе заедно с кардинал Ренато Рафаеле Мартино и кардинал Майкъл Черни, изпратен два пъти през последните седмици в Украйна и съседните страни, приемащи украинските бежанци, за да покажат близостта на Църквата до народа, силно изпитан от руската военна агресия. Предлагаме ви пълният текста на Пасхалното послание на папа Франциск Urbi et Orbi

Скъпи братя и сестри, честито Възкресение Христово!

Исус, Разпнатият, възкръсна! Той идва сред онези, които Го оплакват, затворени в домовете си, изпълнени със страх и мъка. Идва между тях и казва: "Мир вам!" (Йоан 20:19). Показва раните на ръцете и краката, раната в реброто: това не е призрак, това е точно Той, същият Исус, който умря на кръста и беше в гроба. Пред недоверчивите очи на учениците Той повтаря: "Мир вам!" (ст. 21).

Също нашите погледи да изпълнени с недоверие в това Възкресение Христово на война. Видяхме твърде много кръв, твърде много насилие. Също и нашите сърца се изпълниха със страх и мъка, докато толкова много от нашите братя и сестри трябваше да се затворят, за да се защитят от бомбите. Трудно ни е да повярваме, че Исус наистина е възкръснал, че наистина е победил смъртта. Може ли да е илюзия? Плод на нашето въображение?

Не, не е илюзия! Днес повече от всякога звучи толкова скъпото за християнския Изток известие за Възкресението: „Христос воскресе! Наистина възкресе!" Днес повече от всякога имаме нужда от Него, в края на Великия пост, който сякаш не иска да свърши. Имаме зад гърба си две години на пандемия, които оставиха тежки следи. Беше време да излезем заедно от тунела, ръка за ръка, събирайки силите и ресурсите си... И вместо това ние показваме, че в нас все още обитава духът на Каин, който гледа на Авел не като на брат, а като съперник и мисли как да го елиминира. Имаме нужда от Разпнатия, който Възкръсна, за да повярваме в победата на любовта, да се надяваме в помирението. Днес повече от всякога имаме нужда от Него, който да дойде сред нас и отново да ни каже: „Мир вам!“.

Само Той може да го направи. Той единствен има право днес да ни извести мира. Само Исус, защото Той носи раните, нашите рани. Тези негови рани са наши два пъти: наши, защото са Му нанесени от нас, от нашите грехове, от коравостта на сърцето ни, от братоубийствената омраза; и наши, защото Той ги носи за нас, Той не ги заличи от своето славно Тяло, пожела да ги запази, да ги носи в себе си завинаги. Те са незаличим печат на Неговата любов към нас, вечно застъпничество, за да ги види Небесният Отец и да се смили над нас и за целия свят. Раните в тялото на възкръсналия Исус са знак за борбата, която Той води и спечели за нас, с оръжията на любовта, за да имаме мир, да бъдем в мир, да живеем в мир. Гледайки тези славни рани, нашите недоверчиви очи се отварят, нашите закоравени сърца се отварят и оставят да влезе пасхалната вест: „Мир вам!“. Нека позволим на Христовия мир да влезе в нашия живот, нашите домове, нашите страни!

Мир за измъчената Украйна, така тежко изпитана от насилието и унищожението на жестоката и безсмислена война, в която беше въвлечена. Нека над тази ужасна нощ на страдание и смърт скоро да изгрее новата зора на надеждата! Да се избере мирът. Нека се спре да се показват мускулите, докато хората изпитват болка. Моля ви, нека не свикваме с войната, нека всички се ангажираме да искаме мира с висок глас, от балконите и по улиците! Онези които носят отговорността за нациите, чуйте вика за мир на хората. Чуйте този тревожен въпрос, зададен от учените преди почти седемдесет години: „Ще сложим ли край на човечеството или човечеството ще може да се откаже от войната?“ (Манифест на Ръсел-Айнщайн, 9 юли 1955 г.).

Нося в сърцето си всичките многобройни украински жертви, милионите бежанци и вътрешно разселени лица, разделените семейства, възрастните хора, останали сами, разбитите животи и разрушените градове. Пред очите ми е погледа на деца, останали сираци и бягащи от войната. Гледайки ги, не можем да не чуем техния вик на болка, заедно с този на много други деца, които страдат по целия свят: тези, които умират от глад или липса на грижи, тези, които са жертви на малтретиране и насилие и онези на които им е отказано правото да се родят.

В болката от войната не липсват и окуражаващи знаци, като отворените врати на много семейства и общности, които приемат мигранти и бежанци в цяла Европа. Нека тези многобройни прояви на милосърдие се превърнат в благословия за нашите общества, понякога унижени от толкова егоизъм и индивидуализъм, и да помогнат те да станат гостоприемни за всички.

Нека конфликтът в Европа ни направи по-загрижени дори пред лицето на други ситуации на напрежение, страдание и болка, които засягат твърде много региони по света и ние не можем и не искаме да забравим.

Нека има мир в Близкия изток, разкъсан от години на разделения и конфликти. В този славен ден ние молим мир за Йерусалим и мир за тези, които го обичат (вж. Пс. 121 [122]), християни, евреи и мюсюлмани. Нека израелци, палестинци и всички жители на Светия град, заедно с поклонниците, да изпитат красотата на мира, да живеят в братство и да имат свободен достъп до Светите места при взаимно зачитане на правата на всеки един. Нека има мир и помирение за народите на Ливан, Сирия и Ирак, и по-специално за всички християнски общности, живеещи в Близкия изток.

Нека има мир и в Либия, за да намери стабилност след години на напрежение, и за Йемен, който страда от забравен конфликт с непрекъснати жертви: примирието, подписано през последните дни, може да върне надеждата на населението. От Възкръсналия Господ просим дара на помирението за Мианмар, където продължава драматичния сценарий на омраза и насилие, и за Афганистан, където опасното социално напрежение не намалява и където драматична хуманитарна криза измъчва населението.

Нека има мир в целия африкански континент, така че експлоатацията, на която е жертва, и кръвоизлива, причинен от терористичните атаки – особено в района на Сахел – да престанат и да се намери конкретна подкрепа в братството на народите. Нека Етиопия, засегната от сериозна хуманитарна криза, да преоткрие пътя на диалога и помирението и нека спре насилието в Демократична република Конго. Нека да не липсва молитва и солидарност за народите от източна Южна Африка, засегнати от опустошителни наводнения.

Нека възкръсналият Христос да придружава и помага на населението на Латинска Америка, което в някои случаи вдия влошаването, в тези трудни времена на пандемия, на своите социални условия, също влошени от случаи на престъпност, насилие, корупция и трафик на наркотици.

От Възкръсналия Господ просим да придружи пътя на помирението, който Канадската католическа църква следва с местните народи. Нека Духът на Възкръсналия Христос изцели раните от миналото и да разположи сърцата в търсенето на истината и братството.

Скъпи братя и сестри, всяка война носи със себе си последствия, които засягат цялото човечество: от скръбта до драмата на бежанците, до икономическата и продоволствената криза, чиито признаци вече можем да видим. Пред продължаващите признаци на война, както и многото болезнени поражения на живота, Христос, победителят на греха, страха и смъртта, ни насърчава да не се предаваме на злото и насилието. Нека позволим да бъдем победени от Христовия мир! Мирът е възможен, мирът е дълг, мирът е основна отговорност на всеки!