Досиетата Uber: Как компанията е използвала насилието над шофьорите си за собствена изгода?

На 26 януари 2016 г. повече от 2100 разгневени френски таксиметрови шофьори, подкрепени от колеги от Белгия, Испания и Италия, организираха масов протест срещу Uber в и около Париж, като блокираха околовръстния път задръстиха центъра на града.

Във въздуха се издигаха кълба дим от запалени гуми. Докато гнева пламтеше пред блокираното летище Орли, някой беше блъснат от микробус. Близо две дузини таксиметрови шофьори бяха арестувани за престъпления от нападение до палеж.

В Лил шофьор на Uber беше ударен с юмрук в лицето, след като остави клиент – или "ездач", както ги нарича компанията – в хотел. Подобни насилствени инциденти имаше в Тулуза, Марсилия и Екс ан Прованс.

След полунощ мениджър на Uber във Франция подаде доклад за ситуацията. "Екип – всички са в безопасност. Шофьори/ездачи – като цяло са в безопасност, въпреки 53-те инцидента досега, включително 35 с участието на ездач", пише той. "Три сравнително сериозни случая, включващи насилие в такси, включително една тежко повредена кола и двама бити шофьори."

"Екипът" – преките служители на Uber – наистина бяха в безопасност. Беше им казано да избягват публичното показване на отлечителните знаци на Uber и да работят извън офиса по време на протеста, като операциите се управлявали от отдалечено отделение за спешни случаи. Тъй като стачката ще продължи и втори ден, е наета "много охрана", уверява френският мениджър пред централата.

Шофьорите на Uber обаче не са имали такъв вид защита. След часове те щяха да бъдат отново на фронтовата линия на таксиметровите войни на Франция. Uber не ги брои като служители.

Според файловете на Uber някои в компанията изглежда са видели положителна страна в атаките срещу шофьори. Когато се случват тези нападения, Uber реагира бързо, за да използва насилието в кампания за натиск върху правителствата да пренапишат законите, които възпрепятстваха шансовете на Uber за разширяване.

Това беше метод, повторен в Италия, Белгия, Холандия, Испания и Швейцария, но може би най-очевидно бе прилагането му във Франция. Преди зазоряване в Европа на 29 януари главният изпълнителен директор на Uber, Травис Каланик, разпраща съобщения как най-добре да се отговори на хаоса в Париж.

"Гражданско неподчинение", изстрелва Каланик в бърза компилация от съобщения. "Петнадесет хиляди шофьори... 50 000 ездачи... Мирно шествие или седяща стачка." Вицепрезидентът по комуникациите на Uber, Рейчъл Уетстоун, отговаря предпазливо, отбелязвайки "само за информация", че ръководителят на публичната политика на Uber за Европа, Близкия изток и Африка, Марк МакГан, е "притеснен от насилието" срещу шофьорите на Uber.

Уетстоун добавя, че синдикатите на таксиметровите шофьори са "превзети от крайната десница, която се готви за битка". "Нещо за размисъл", казва тя. МакГан се намесва, предполагайки, че френският екип ще "разгледа ефективно гражданско неподчинение и в същото време ще пази хората в безопасност".

Стряскащо откровеният отговор на Каланик подсказва, че той смята, че всякакви допълнителни проблеми могат да бъдат от полза за Uber в продължаващата битка с френското правителство. "Ако имаме 50 000 ездачи, те няма и не могат да направят нищо", пише той. "Мисля, че си заслужава. Насилието е гаранция за успех. На тези момчета трябва да се устои, нали? Съгласих се, че трябва да се помисли за правилното място и време."

Бивш старши изпълнителен директор на Uber, присъствал на разговори по това време, си спомня чувството, че инструкциите на Каланик са част от по-широк стратегически натиск от страна на компанията да "въоръжи шофьорите" и да подкрепи лобисткия натиск, като поддържа "противоречието горещо".

В изявление говорителят на Каланик постави под въпрос автентичността на някои документи. Тя казва, че Каланик "никога не е предполагал, че Uber трябва да се възползва от насилието за сметка на безопасността на водача" и всяко предположение, че той е участвал в подобна дейност, би било напълно невярно.

След съобщението на Каланик, екип на Uber в Европа започва да подготвя план за действие за следващата седмица. Шофьорите са призовани да подпишат организирани от Uber писма до френския президент и министър-председателя, за да спасят работните си места. Организирана е масова петиция на пътниците в защита на евтините превози.

Планирана е демонстрация, привидно от независимата асоциация на шофьорите, която всъщност е управлявана от Uber. Зад кулисите ръководителите на приложението за извикване на автомобил определиха времето и мястото на демонстрацията и написаха манифест на цяла страница във френските медии. Новинарските съобщения сочат, че са се появили само няколкостотин шофьори.

Насилието срещу шофьори и клиенти на Uber в никакъв случай не е уникално за Франция. Компанията често стартира на нови пазари в нарушение на местните разпоредби, използвайки милиарди долари рисков капитал за финансиране на огромни субсидии, които подкопават местните традиционни таксита, провокирайки яростна реакция.

МакГан описва насилието в Европа в имейл до Сан Франциско година преди протестите в Париж. Той пише през януари 2015 г., че само във Франция "80 шофьори са били нападнати физически, повече от 10 са попаднали в болница, лишавайки ги от доходите им... Десетки коли са унищожени".

Един човек, който се опита да вземе Uber, след като таксиметров шофьор му казва, че е в стачка, "е бил пребит" и се нуждае от операция за реконструкция на лицето. Има "нарастващи и достоверни данни за прихващане на коли и засада на шофьори на Uber", пише МакГан.

Шефът на Uber в Италия е бил "нападан физически и вербално постоянно". В Испания МакГан съобщава за "опожарени коли и бити шофьори, а мениджърите често изискват бодигардове, когато говорят публично".

С течение на времето шофьорите на Uber са нападнати в десетки държави и дори убити от таксиметрови шофьори в Южна Африка, Бразилия, Колумбия и Мексико.

Атаките представляват очевидно предизвикателство за Uber, обезсърчавайки хората да шофират за платформата. От друга страна, някои в компанията изглежда вярват, че това е в полза на Uber. Като старши мениджър по комуникациите в Европа изпраща кратък имейл на 24 август 2015 г. след бурни протести на таксита срещу шофьорите на Uber в Белгия: "Насилието във Франция доведе до регулаторна инерция."

Понякога сценарият върви по следния начин: шофьор на Uber е бит, намушкан с нож или по друг начин атакуван от таксиметрови шофьори. След това мениджъри в офис на Uber в страната предупреждават националните медии с надеждата за безплатна реклама срещу такситата, а лобистите използват инцидента, за да осигурят срещи с министри и правителствени служители и да промотират благоприятно законодателство.

През 2015 г., след като брюкселски таксиметрови шофьори се организираха да атакуват шофьорите на Uber, генералният мениджър на компанията в Белгия отбеляза: "Вече един шофьор пристъпи напред, за да говори с пресата: Пълен чувал с брашно, хвърлен върху него и пътниците от таксито. Той повдигна обвинения и един таксиметров шофьор щепрекара една нощ в затвора... Добра история."

По същия начин, след като автомобилът на белгийски шофьор на Uber беше нападнат от таксиметрови шофьори и страничното му огледало беше счупено, един от старшите вътрешни лобисти на компанията призовава колегите си: "Трябва да използваме това в наша полза."

Подобен подход е приет в Холандия през март 2015 г., когато маскирани мъже, за които се съобщава, че са ядосани таксиметрови шофьори, се нахвърлиха срещу шофьорите на Uber с чук. Служителите на Uber си размениха имейли относно стратегия за използване на насилието, за да спечелят отстъпки от холандското правителство.

Жертвите на шофьорите бяха насърчени да подават полицейски доклади, които бяха споделени с De Telegraaf - водещия холандски всекидневник. Те "ще бъдат публикувани без нашия пръстов отпечатък на първа страница утре", пише един мениджър на 16 март.

Документите предполагат, че ръководителите са били готови да оставят насилието да продължи известно време, за да изградят натиск върху правителството, преди компанията да представи план, който да й позволи временно да заобиколи регулациите. "Поддържаме разказа за насилието няколко дни, преди да предложим решението", пише мениджърът.

Когато този разказ се материализира в холандската преса, МакГан отговаря: "Отлична работа. Това е точно това, което искахме и моментът е идеален." Препращайки последващи новини на други ръководители, той отбелязва: "Първа стъпка в кампанията - накарайте медиите да говорят за насилие срещу таксиметрови автомобили."

Дейвид Плуф, бивш мениджър на кампанията на Барак Обама, който тогава е вицепрезидент по политиката на Uber, беше откровен относно очакванията на компанията в пътуване до Кайро, за да разсее нарастващата враждебност към платформата там през 2016 г. "Видяхме известно насилие по света", казва той. "Но това обикновено завършва с ускоряване на регулаторната реформа с правителството."

Адвокатите на Уетстоун подчертаха, че тя никога не е оправдавала излагането на шофьори на риск от насилие. Те казват, че нито един служител на Uber, работещ под ръководството й, не е искал да използва насилие срещу шофьори. Един от споменатите инциденти се случил, след като тя напуснала компанията.

"Присъединих се към Uber през 2015 г., защото харесах услугата и повярвах в обещанието за гъвкава работа за шофьорите", казва Уетстоун. "Постоянно отблъсквах по-агресивните бизнес практики на Uber – които бяха установени доста преди пристигането ми – с известен успех, но подадох оставка след 18 месеца поради значителни, продължаващи опасения относно културата на компанията."

МакГан казва в изявление: "Няма извинение за това как компанията си играе с живота на хората. Отвратен съм и се срамувам, че участвах в омаловажаването на такова насилие."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.