Изригването на подводен вулкан допринесло за глобалното затопляне?

Докато светът се задъхва от рекордни температури, учени допускат, че може би има необичаен виновник за това - изригването на подводен вулкан, съобщава Ройтерс.

Изригването на вулкана край архипелага Тонга в южната част на Тихия океан през миналата година е сред вероятните причини за горещите вълни по света, предполагат учени.

Повечето големи изригвания охлаждат планетата заради замъгляването на Слънцето от вулканична прах и пепел. Изригването на подводния вулкан Хунга-Тонга-Хунга-Хаапай през януари 2022 г. обаче изхвърли еквивалента на 60 000 олимпийски плувни басейна вода в стратосферата, високо над планетата. Водната пара е естествен парников газ, който задържа топлина, докато циркулира около земното кълбо и така се е стигнало до покачване на световните температури, смятат учените.

Предишни големи изригвания на сушата като на вулкана Пинатубо във Филипините през 1991 г. временно намаляват слънчевата светлина чрез пелена от пепел, преди тя да падне обратно на Земята.

„По-голямата част от вулканите имат охлаждащ ефект“, казва Питър Торн, професор по климатология в Университета на Мейнут в Ирландия и допълва: „Вулканът на Тонга представлява изключение и е явление, каквото не сме виждали преди“.

Периодът юни-август тази година беше най-топлият в историята в световен мащаб с озадачаващо голям марж - горещините се проявиха от Япония до Съединените щати.

Сред вероятните причинители за горещите вълни са най-вече емисиите на парникови газове от човечеството, а също така явлението Ел Ниньо, което затопля Тихия океан, ограничаването на светлоотразяващите замърсявания от корабни горива върху морската повърхност, а сега - и вулканите. Много учени смятат, че повече изследвания на вулканите са жизненоважни, за да се установи доколко изригванията могат да повлияят за кратко време на дългосрочната тенденция на глобалното затопляне, дължаща се предимно на изгарянето на изкопаеми горива.

Парижкото споразумение от 2015 г. има за цел да ограничи повишаването на средните температурите до 1,5 градуса по Целзий над нивата от прединдустриалния период, за да се предотврати най-лошото изменение на климата, водещо до наводнения и горски пожари. Световните температури обаче вече са се повишили с 1,2 по Целзий.

Изригването в полинезийския архипелаг Тонга изхвърли 150 милиона тона водни пари в стратосферата. Това представлява около 10% от общо 1,4 милиарда тона водни пари, които обикновено циркулират около Земята, казва Марго Клайн, атмосферен учен от Университета на Колорадо в Боулдър, САЩ. „Можем да твърдим с доста голяма сигурност, че вулканично изригване от такъв мащаб не се е случвало от края на 19-и век насам, когато през 1883 г. изригва Кракатау“, казва тя.

Изригването също така е изхвърлило около 500 000 тона серен диоксид в стратосферата, който обикновено охлажда планетата. Тази смесица от вода и сяра усложнява въздействието на вулкана.

В изследване, публикувано в списание „Нейчър“ през януари, се казва, че изригването на Тонга леко е увеличило риска глобалните температури временно да надхвърлят лимита от 1,5 °C през поне една от следващите пет години.

„Това е първият вулкан, който, откакто се води статистика, може по-скоро да затопли, отколкото да охлади повърхността на планетата“, каза Луис Милан от Лабораторията за реактивно движение на НАСА в Калифорния. „Предварителните проучвания предполагат, че водният шлейф може да се задържи до около осем години в стратосферата - слоя на около 10-50 км над Земята“, каза той.

Холгър Вьомел, старши научен сътрудник в американския Национален център за атмосферни изследвания (NCAR), смята, че е възможно изригването да окаже известно влияние върху глобалното затопляне. „Но мисля, че присъдата все още не е произнесена“, каза Вьомел в заключение.
(БТА, Христо Кьосев)