Германски учени твърдят, че компютрите и таблетите се отразяват отрицателно върху развитието на децата и най-малките ученици до 11-годишна възраст. Те апелират да се преосмисли дигитализацията в началното училище, пише Дойче веле.
Компютрите и таблетите стават все по-важна част от обучението в клас. По информация на ООН 46,7% от учениците в началното училище имат достъп до компютри, в ЕС са дори 98 на сто.
Но не всички изследователи застъпват мнението, че използването на компютри в учебния процес наистина е предимство. Професорът по медийна теория от университета в Офенбах Ралф Ланкау казва: „Таблетите и лаптопите не правят децата по-умни, а по-глупави“. Той визира конкретно малките деца на възраст до 10-11 години.
Ланкау е един от 40-те учени, стартирали петиция, в която изразяват загрижеността си относно влиянието на дигиталните технологии върху развитието на децата. Те искат мораториум върху дигитализацията в германските училища и детски градини за всички възпитаници на възраст от 4 до 11 години.
„Не става дума за забрана на дигиталната техника, а за връщане към задачата да се преподава“, посочва Ланкау пред ДВ. „Трябва да се запитаме: каква е целта на обучението и как аналоговите и дигиталните медии могат да ни помогнат да я постигнем. А не каква нова техника се е появила и как да я приложим в училище.“
Необходимо ли е преосмисляне?
Петицията се появява точно в момент, в който към германските училища се отправят критики, че са изостанали в сферата на дигитализацията. Но Ланкау и другите учени искат федералното образователно министерство да преосмисли приложението на техниката в детските градини и в началните класове в Германия.
Според Ланкау сегашната образователна система не се концентрира достатъчно върху развитието на индивидуалните интереси и склонности, както и върху социалните способности на децата.
Медийният теоретик смята, че информационните технологии и икономическите обединения от 40 години насам предопределят това, което се случва в училищата, без да се обръща достатъчно внимание на нуждите на конкретното училище в конкретното населено място.
Как влияят компютрите на развитието на децата?
Идеите на Ланкау и неговите колеги обаче не се натъкват на голямо разбиране. За образователната експертка Мария Хациджани например коментарите на Ланкау са израз на стара и враждебна спрямо техниката тенденция. „Хората правят подобни забележки по отношение на компютрите още от 1990-те години насам и изпадат в паника всеки път, когато на пазара излезе нова технология. Още преди 2500 години Сократ казва, че записването на нещата ни кара да забравяме по-лесно.“
Но колко вредно за децата е използването на компютрите наистина? Дали това не е само твърдение на възрастните, които искат да отделят децата от екраните, или опасенията наистина са основателни?
Нещата не са черно-бели
Експертът по киберсигурност Пракаш Ранганатан споделя пред ДВ, че научните познания по отношение на отражението на дигиталните технологии върху развитието на децата не са еднозначни.
„Има някои сведения за влиянието им върху когнитивното развитие. Така например невъзможността да се концентрираш след прекален престой пред компютъра може да доведе до пасивност, която може да попречи на критичното мислене и на способността за решаване на проблемите. Не е ясно обаче дали тези потенциални негативни влияния са краткотрайни или продължителни“, пояснява Ранганатан.
Някои проучвания свидетелстват, че прекомерното ползване на компютри влияе на физическото здраве заради дългия престой в седнало положение, което нерядко води до увеличаване на теглото, смущения в съня и страхови неврози.
Много от тези опасения са свързани с общите страхове от влиянието на интернет и на социалните медии върху младите хора, но Ранганатан казва, че са необходими още изследвания, за да се стигне до окончателни резултати.
Компютрите могат да стимулират развитието
Ранганатан обаче изтъква, че приложението на технологиите в началното образование има и много положителни страни. Както той, така и Хациджани се позовават на научните резултати, съгласно които дигиталните технологии, прилагани в комплексния процес на обучение, подобряват способностите за четене, писане и смятане, както и сръчността и визуално-пространствената памет.
Изследванията са показали, че използването на интерактивни дигитални технологии от децата подобряват техния речник, способностите им да се концентрират и да решават задачи, както и паметта им.
„Има роботика, кодиране, изучаване на езици, функционално ограмотяване и математика. Технологиите са инструмент, който облекчава достъпа ни до информация и ни помага да бъдем креативни. Това помага изключително много за оформянето на собствените когнитивни процеси - мисли, мнения, представи, внимание и креативност“, обяснява Хациджани.
Питани ли са децата?
Експертката по начално обучение и дигитални технологии Хациджани е работила съвместно с гръцкото правителство по разработката на дигитални приложения за обучение на децата в детските градини на възраст между четири и шест години. Според Хациджани най-успешно е създаването на гъвкави платформи за обучение, които да включват едновременно участие на децата, учителите и родителите.
„Правилният въпрос трябва да гласи: как можем да приложим технологиите, за да подобрим обучението и преподаването, а не за да се боим от тях“, посочва Хациджани. Тя отбелязва и това, че е важно педагозите да работят заедно с децата, за да създадат положителен дигитален опит.
Тя отправя критики към германските учени заради това, че игнорират участието на децата: „Доста странно е да казват, че искат да приучат децата към по-критично мислене и анализ, отнемайки им правото да се произнесат по собственото си дигитално обучение. Питани ли са били някога децата дали искат подобно нещо?“.

Intel и Amazon повеждат разпродажбата на акции на Wall Street*
Проследете решаващия балотаж на 1 ноември с „Изборите: Нова глава“ по Bulgaria ON AIR
Новият дигитален дом на „България Еър“ - удобна платформа за всяко пътуване
След кражбата за 6,3 млрд. долара от Binance: Какво следва за криптовалутите?
SOFIX достигна нов исторически връх от над 2000 пункта
Deutsche Bank: AI доларът е тук
"България сутрин" получи специалната награда на БАН
От екопатрул до военни мисии: Какво може българският дрон HeliosX (ВИДЕО+СНИМКИ)
Прокуратурата внесе протест срещу домашния арест на Никола Бургазлиев
България се включва в нов щит на НАТО срещу дронове и нисколетящи ракети
Новият дигитален дом на "България Еър" - удобна платформа за всяко пътуване
БАН награди екипа на „България сутрин“ по Bulgaria ON AIR
Левски закъса, неприятна изненада застигна „сините“
Футболният сблъсък, разделящ Милано на две
Киву: В дербитата няма фаворит!
Аморим: Целта на Милан е титлата
Роналдо в еуфория, доближава заветната цел
Барса награди световен шампион
7 неща, които не знаете за родените през октомври
Месечен хороскоп за ноември 2026
Трапезата за 1 ноември – Свети Козма и Дамян
Проследете решаващия балотаж на 1 ноември с „Изборите: Нова глава“ по Bulgaria ON AIR
Balenciaga за есен/зима 2026-2027: Кожа, коприна и контраст в цветовете (+Снимки)
Новият дигитален дом на „България Еър“ – удобна платформа за всяко пътуване
ЕМА одобри първия перорален непептиден GLP-1 агонист
Запушен нос през нощта – защо симптомите често се влошават, когато легнем?
Профилактика на рахит и дефицит на витамин Д при детето
Самотата като рисков фактор за здравето - защо социалните връзки са част от медицината на дълголетието?
Висцералните мазнини и дълголетието - защо обиколката на талията може да е по-важна от килограмите?
Пъпки по брадичката и челюстта – кога причината може да бъде хормонална?
БАБХ спря нерегистрирано производство на месни продукти в Шуменско
БАБХ откри над 860 литра негодни и неразрешени продукти за растителна защита в Нови пазар
Проследете решаващия балотаж на 1 ноември с „Изборите: Нова глава“ по Bulgaria ON AIR
Новият дигитален дом на „България Еър“ - удобна платформа за всяко пътуване
8 личности и организации бяха отличени за приноса си към развитието и подкрепата на децата в България
Пътни експерти сезираха ДАНС и Радев за зимното поддържане на пътищата