Папа Франциск в речта си за Коледа: В кой Бог вярваме?

Във ватиканската базилика Франциск ръководи светата литургия в коледната нощ.

Мислите му се насочиха към земята, където Бог стана плът и където "ревът на оръжията и днес му пречи да намери място в света". Той прикани да се покланяме на Княза на мира, който "не потушава неправдите от свише със сила, а отдолу с любов; не избухва с безгранична сила, а се спуска в нашите предели; Той не избягва нашите слабости, а ги поема."

Въплъщението не е движено от безпокойство относно представянето от страна на един непоклатим и контролиращ Бог, а от волята на един справедлив Баща, който идва да обитава нашите несправедливости. Това бе сърцето на проповедта на папа Франциск, който ръководи тържествената литургия в коледната нощ, съслужена във ватиканската базилика от почти 250 кардинали, епископи и дякони. Литургия, пресечена, още от акта на покаянието, от мисълта за войната: „изпитани от мрака на греха и ужасите на войната, ние молим Отца за дара на Духа, Създател на утеха и радост, за да може да обнови лицето на земята“.

Ватикан нюз публикува пълният текст на проповедта на папа Франциск.

"Преброяването на цялата земя" (Лука 2,1). Това е контекстът, в който е роден Исус и върху който се фокусира Евангелието. Можеше да го спомене набързо, но вместо това говори с точност за това. И с това откроява един голям контраст: докато императорът брои жителите на света, Бог влиза почти тайно; докато онези, които управляват се опитват да се издигнат сред великите в историята, Царят на историята избира пътя на малкостта. Никой от силните не Го забелязва, само няколко овчари, изоставени в периферията на социалния живот.

Но преброяването казва повече. В Библията за него няма добър спомен. Цар Давид, поддавайки се на изкушението от големите цифри и нездравословна претенция за самодостатъчност, извърши сериозен грях, преброявайки хората. Той искаше да знае силата и след около девет месеца получи броя на онези, които можеха да държат меча (виж 2 Царе 24,1-9). Господ се възмути и нещастие сполетя хората. В тази нощ обаче „Давидовият син“ Исус след девет месеца в утробата на Мария се ражда във Витлеем, града на Давид, и не наказва преброяването, а смирено се оставя да бъде преброен. Един сред многото. Ние не виждаме разгневен Бог, който наказва, а милостивия Бог, който се въплъщава, който влиза в света немощен, предшестван от известието: „на земята мир между човеците“ (Лука 2, 14). И сърцето ни тази вечер е във Витлеем, където Князът на мира все още е отхвърлен от губещата логика на войната, с рева на оръжия, който дори днес му пречи да намери дом в света (вижте Лука 2, 7).

Накратко, преброяването на цялата земя проявява от една страна твърде човешкия сюжет, който преминава през историята: този на свят, който търси сила и могъщество, известност и слава, където всичко се измерва с успехи и резултати, с цифрите и с числата. Това е обсебеността по представянето. Но в същото време в преброяването се откроява пътят на Исус, който идва да ни търси чрез въплъщението. Той не е богът на представянето, а Бог на въплъщението. Той не потушава неправдите отсвише със сила, а отдолу с любов; не избухва с безгранична сила, а се спуска в нашите предели; Той не избягва нашите слабости, а ги поема.

Братя и сестри, тази вечер можем да се запитаме: в кой Бог вярваме? В Бог на въплъщението или в този на представянето? Да, защото съществува риска да се изживее Рождество Христово с една езическа идея за Бог, сякаш Той е могъщ господар на небето; бог, който съчетава властта, светския успех и идолопоклонството на консуматорството. Винаги се връща фалшивият образ на необвързан и докачлив бог, който се държи добре с добрите и се ядосва на лошите; на бог, създаден по наш образ, полезен само за решаване на проблемите ни и премахване на злините ни. Той обаче не използва магическа пръчка, не е търговският бог на „всичко и веднага”; Той не ни спасява с натискане на бутон, но се приближава, за да промени реалността отвътре. И все пак колко дълбоко вкоренена в нас е светската идея за един далечен и контролиращ Бог, непоклатим и могъщ, който помага на своите последователи да надделеят над другите! Много пъти този образ е вкоренен в нас. Но това не е така: Той се роди за всички, по време на преброяването на цялата земя..

Затова нека погледнем към "живия и истински Бог" (1 Солун. 1, 9): към Него, който е отвъд всяко човешко изчисление и въпреки това позволява да бъде регистриран от нашите преброявания; към Него, който революционизира историята, като живее в нея; към Него, който ни уважава дотолкова, че ни позволява да го отхвърлим; към Него, който изтрива греха, като поема отговорност за него, който не отнема болката, а я преобразява, който не премахва проблемите от живота ни, а дава на живота ни надежда, по-голяма от проблемите. Той иска да обхване нашето съществуване толкова много, че, от безкраен, Той става краен за нас; от голям, става малък; праведен, живее нашите несправедливости. Братя и сестри, това е чудото на Рождество Христово: не смесица от сладки чувства и светски удобства, а безпрецедентната нежност на Бог, който спасява света, като се въплъщава. Нека погледнем Младенеца, нека погледнем неговите ясли, да погледнем към сцената на Рождество Христово, която ангелите наричат ​​„знак“ (Лука 2:12): това всъщност е разкриващият знак на лицето на Бог, който е състрадание и милост, всемогъщ винаги и само в Любовта. Той става близък, става близък, нежен и състрадателен, това е Божият начин на съществуване: близост, състрадание, нежност.

Сестри, братя, нека се удивляваме, защото "Той стана плът" (виж Йоан 1,14). Плът: дума, която напомня за нашата крехкост и която Евангелието използва, за да ни каже, че Бог влезе дълбоко в човешкото ни състояние. Защо стигна толкова наделеч? - се питаме. Защото го интересува всичко за нас, защото ни обича до такава степен, че ни смята за по-ценни от всичко друго. Братко, сестро, за Бог, който промени историята по време на преброяването, ти не си цифра, а си лице; името ти е написано в сърцето Му. Но ти, гледайки към сърцето си, към представянията си, които не са на ниво, към света, който съди и не прощава, може би на това Рождество живееш зле, смяташ, че не се справяш добре, таиш чувство за неадекватност и недоволство от твоята крехкост, от твоите падения и твоите проблеми, за твоите грехове. Но днес, моля те, остави инициативата на Исус, който ти казва: „Заради теб станах плът, за теб станах като теб“. Защо оставаш в затвора на своята тъга? Подобно на пастирите, които напуснаха стадата си, напусни оградата на твоята меланхолия и прегърни нежността на детето Бог. И направи го без маски и без броня, хвърли грижите си в Него и Той ще се погрижи за теб (вижте Псалм 55, 23): Той, който стана плът, не чака твоите успешни представяния, а твоето отворено и уверено сърце. И ти в Него ще преоткриеш кой си: възлюбен син на Бог, дъщеря, обичана от Бог. Сега можеш да повярваш, защото тази вечер Господ дойде в света, за да освети живота ти и очите Му блестят с любов към теб. Трудно ни е да повярваме в това, че Божиите очи блестят от любов към нас.

Да, Христос не гледа цифрите, а лицата. Който обаче гледа към Него, сред многото неща и луди надпревари на един винаги зает и безразличен свят? Кой го гледа? Във Витлеем, докато много хора, уловени от тръпката на преброяването, идваха и си отиваха, изпълвайки квартирите и странноприемниците, говорейки за това и онова, някои бяха близо до Исус: това бяха Мария и Йосиф, пастирите, после мъдреците. Нека се учим от тях. Те стоят с поглед, прикован в Исус, със сърца, обърнати към Него, не говорят, а се поклонят. Тази нощ, братя и сестри, е времето за обожание: за поклонение.

Поклонението е начинът да приемем въплъщението. Защото именно в мълчанието Исус, Словото на Отец, става плът в живота ни. Нека направим и ние както във Витлеем, което означава "дом на хляба": нека застанем пред Него, Хляба на живота. Нека преоткрием поклонението, защото поклонението не е губене на време, а позволяване на Бог да обитава нашето време. То кара семето на въплъщението да процъфтява в нас, то сътрудничи в делото на Господ, който като квас променя света. Да обожаваш е ходатайство, поправяне, позволяване на Бог да поправи историята. Един велик разказвач на епични дела пише на сина си: "Предлагам ти единственото велико нещо, което да обичаш на земята: Пресветото Тайнство. Там ще намериш чар, слава, чест, вярност и истинския път на всички твои любови на земята" (J.R.R. TOLKIEN, писмо 43, март 1941 г.).

Братя и сестри, тази нощ любовта променя историята. Стори да повярваме, о Господи, в силата на Твоята любов, толкова различна от силата на света. Господи, стори така че, като Мария, Йосиф, пастирите и мъдреците да се съберем около Теб, за да ти се поклоним. Направени от Теб по-подобни на Теб, ние ще можем да свидетелстваме на света красотата на Твоето лице.