Борбата с хутите: Мисията "без право на грешка" за защита на Червено море не работи

Сивите изтребители F/A-18 излитаха един по един от палубата на USS "Дуайт Д. Айзенхауер" в жегата на сутринта в Червено море, опитвайки се да противодействат на най-новия атакуващ дрон, пуснат от хутите. Самолетите на стойност 56 милиона долара бяха част от коалиционна операция, която отблъсна атаката, завръщайки се часове по-късно, както правят почти всеки ден през последните няколко месеца.

Въпреки всичкото скъпо оборудване, което САЩ и техните съюзници хвърлиха срещу ислямистката групировка от северозападен Йемен, те не успяха да спрат атаките срещу цивилни товарни и военни кораби. В резултат на това най-големите корабни компании в света все още до голяма степен избягват маршрут, който някога е превозвал 15% от световната търговия.

Успехът на подкрепяната от Иран бунтовническа група в спъването на най-усъвършенстваните военни в света е най-новият неуспех за усилията на Вашингтон да ограничи разпространението на регионален конфликт, започнал със смъртоносната атака на "Хамас" срещу Израел на 7 октомври.

Кампанията на хутите, която потопи първия си цивилен кораб в началото на март и причини първите жертви не след дълго, също е нарастваща заплаха за световната икономика. Броят на корабите, плаващи през южната част на Червено море, е намалял с около 70% в сравнение с началото на декември. Контейнерните превози са намалели с около 90%, а газовите танкери също са преустановили транзита.

Плаването около Южна Африка добавя около две седмици към пътуването. В резултат на това разходите за изпращане на контейнер от Шанхай до Ротердам са около два пъти повече от година по-рано, според Drewry Shipping.

Повече от три месеца след началото на голямата военноморска полицейска операция, адмирал Марк Мигес, командир на флотилията, признава, че САЩ и техните съюзници имат още работа за вършене.

"Знаем, че сме намалили част от техните способности", каза той, застанал на навигационния мостик на "Айзенхауер". Но тъй като поддръжниците на хутите в Иран все още изпращат пари, оръжия и разузнавателна информация - включително от шпионски кораб, плаващ на стотици мили от "Айзенхауер" точно извън Червено море - той отказва да прогнозира кога работата може да бъде свършена.

Той посочва забавянето на атаките на хутите и преминаването от атаки с крилати ракети към по-малко опасни дронове като доказателство, че операцията изтощава групировката. Но това не е утеха за корабните компании.

"Това е доста двойна ситуация", каза Ролф Хабен Янсен, главен изпълнителен директор на Hapag-Lloyd AG, по време на среща с инвеститорите този месец. "Или е безопасно за нашите хора, или не е. Докато не е безопасно, няма да изпратим нашите хора през Червено море".

Той каза, че се надява прекъсванията да намалеят през следващите няколко месеца, но признава, че други в бизнеса се опасяват, че ситуацията може да продължи до 2025 г. Търговецът на облекло Abercrombie & Fitch Co. наскоро се отказа от прогнозата, че транспортните разходи ще паднат тази година, позовавайки се на проблемите в Червено море.

Междувременно хутите казаха на Китай и Русия, че корабите им могат да плават през Червено море без страх от нападение. Все пак хутите удариха китайски петролен танкер с ракета миналата седмица, атака, която може да е случай на сгрешена самоличност, но показва, че нито един кораб не е напълно безопасен.

Един западен служител каза, че хутите вероятно имат способността да продължат да нанасят удари по други кораби с нещо близко до сегашното си темпо за месеци напред. Колко ракети са имали хутите в арсеналите си в началото на конфликта е "нещо като черна дупка за американското разузнаване", призна Мигес.

В същото време американски служители признават, че няма признаци, че Иран, без който хутите не биха могли да издържат атаките за дълго, вижда причина да спре. Износът на петрол от Иран не е засегнат, тъй като те използват предимно друг маршрут. Предупрежденията на САЩ към Техеран досега не работят.

"Иран не се обезсърчава в подкрепата си за хутите", каза направо генерал Майкъл Курила, командир на Централното командване на САЩ, на изслушване в Сената на 7 март. "Трябва да има налагане на щети на Иран".

Чрез комбинация от сухопътни доставки и десетки малки кораби, плаващи в моретата в региона, иранските доставки достигат до хутите. Иран също е изпратил съветници, включително специалисти по поставяне на мини в морето, според хора, запознати със ситуацията.

Хутите „сглобяват всичко на място“, каза Курила. "Те не създават инерционни навигационни системи. Те не създават двигатели за балистични ракети със среден обсег. Те не създават отделянето на степените на тези балистични ракети със среден обсег или противокорабните крилати ракети".

Висш ирански командир, Абдул Реза Шахлай, ръководи първите атаки на хутите от вътрешността на Йемен през октомври, според няколко души с достъп до пряко разузнаване от място. САЩ предлагат 15 милиона долара за информация за Шахлай, който е обвинен в организирането на смъртоносни атаки срещу американци в региона. Той също така е фактическият командир на безпилотните и ракетните сили на хутите, с пряка връзка с лидера на групата, според хора, запознати с групата.

"Що се отнася до Иран, той свърши невероятна работа, той изгради хутите в това чудовище", според Джоел Рейбърн, бивш американски военен офицер и дипломат, който е работил по противодействието на Иран.

САЩ бяха предпазливи при директните атаки срещу иранските линии за доставки, опасявайки се, че това ще ескалира и без това нестабилната ситуация в региона. NBC съобщи, че разузнавателният кораб на Иран е бил мишена на американска кибератака заради споделяне на разузнаване с хутите.

Адмирал Мигес каза, че два ирански кораба в момента са активни в региона: разузнавателен кораб, който действа край бреговете на Джибути от години, и спомагателен кораб.

"Намираме се в точка, в която Иран има влияние върху, ако не и стратегически контрол върху три от шестте основни икономически въздушни точки в света“, каза Джон Милър, бивш командир на Пети флот на САЩ, част от който е "Айзенхауер", имайки предвид Суецкия канал на север от Червено море, протока Баб ел Мандеб на юг и Ормузкия пролив.

Иран признава, че подкрепя хутите, но не ги въоръжава, и казва, че те вземат свои собствени решения.

Иран сам заплаши и използва сила, като залови петролен товар, свързан със САЩ, обеща отмъщение, ако собствените му кораби бъдат нападнати, и репетира „освобождаването“ на търговски кораби, „отвлечени от пирати“ в съвместни учения с Русия и Китай в близкия Омански залив.

Въпреки почти ежедневните удари по техните бази в Йемен, хутите се наслаждаваха на глобалното внимание, което ги катапултира в първите редици на арабската съпротива срещу войната на Израел в Газа и показаха своята стойност на своите покровители в Техеран.

Целият анализ четете на страницата на Bloomberg TV Bulgaria