Футболният отбор в Израел, на чиито мачове се развяват повече български знамена от израелски

"Макаби Яфо" - символ на единството на българските евреи

24.04.2024 | 07:03 ч. Обновена: 23.09.2025 | 08:54 ч. 46

Елка Василева

Кадър: YouTube

За един отбор в Израел казват, че е български. Става въпрос за "Макаби Яфо", който тази година става на 75 години. Годишнината съвпадна с отбелязването на 130 години от създаването на първия еврейски футболен отбор "Самсон" в Пловдив и 100 години от "Макаби" София, се посочва в репортаж на Искра Декало за БНР.

Най-големите звезди на "Макаби Яфо" от златният му период през 70-те години на миналия век са деца и внуци на играчи на тези два отбора. Освен ръководителите на общностите на българските евреи на тържеството присъстваха и лидери на еврейските преселници, включително и от Солун.

Водещ на тържеството бе известния телевизионен журналист Ури Леви (с български корени), започнал кариерата си като спортен коментатор. Той изтъкна, че честването е по време на една от най-тежките войни, които Израел е имал, и разказ за командировката си преди три месеца в Ивицата Газа.

"Пристигнахме със снимачния екип в Хан Юнис. Готвехме се да снимаме двама бойци, когато те се "декорираха" с шалчета на "Макаби" - Яфо. Не можех да повярвам, че са ги донесли сред най-необходими вещи във войнишките им раници. При това не бяха българи, а фенове на отбора.

Когато след възстановяването на еврейската държава през 1948-а година почти 48 000 български евреи пристигат в Обетованата земя, много от тях се заселват в Яфо. И досега част от районите му се славят като център на престъпността. За да запазят децата от вредното влияние на средата, „българската общност“ възражда две институции, съществували и в България - хор "Цадиков" и българския футболен отбор. Девизът "В здраво тяло - здрав дух" е бил решаващ, но спорът ги е и обединявал, създавал е достижими ценности, към които всяко „българско“ дете се е стремяло – да стане добър спортист. Ликовете на най-успешните футболисти са гледали от обвивките на дъвките, които всеки уважаващ себе си ученик е колекционирал.

През 1948-а година кметството на Тел Авив позволява на "българите" да създадат свой футболен тим и да изградят с доброволен труд свой стадион. За съжаление сега строителните предприемачи са прилапали мястото на стадиона – теренът е близо до морето и е много апетитен. До 70-те години на миналия век "Макаби"- Яфо е не само един от най-добрите футболни отбори на Израел, но и символ на единството на българските евреи и допълнителен повод да изразят обичта си към своята родина България. Както на времето футболистите от българското дружество "Юнак" помагат на еврейските си приятели да създадат "Макаби" - София, така и през 60-те и 70-те години на миналия век треньор, доведен специално от родината, води отбора към най-големите му успехи.

В края на миналия век отборът престава да съществува по финансови причини. Няколко години по-късно запалянко, продавач на дънки, става инициатор за възстановяване на "Макаби Кабилио" – Яфо, добавяйки името на починалият твърде рано вратар. Решението е всеки, който иска да е нещо като съсобственик на отбора, да внесе по 1 000 шекела (почти минималната работна заплата по онова време.) За кратко с помощта на българин-лекар, който агитира своите пациенти, събират 300 000 шекела, колкото да регистрират наново отбора. Бебо Кобо, милиардер от български произход и фен на тима, добавя още 400 000 шекела. От 2007-а година, когато възстановяват отбора, до наши дни, тимът започна отново от нулата, но бавно и сигурно се изкачва във футболната лига."

Ето какво разказва един от съвременните център-нападатели Ронен Перец:

"Когато бях малък, родителите ми, които имат марокански и йеменски корени (за съжаление не български), ме записаха да спортувам, за да не се скитам по улиците. Футболът ме очарова. Не допусках, че ще стана професионален играч на "Макаби Кабилио" – Яфо. Първоначално ми бе криво, че не съм в някой от отборите на суперлигата. Сега обаче дори да ми предложат огромна заплата там, не бих се преместил, защото "Макаби-Яфо" не е работно място, а... семейство. На нашите мачове се развяват повече български знамена от израелски. Когато след един успешен мач дойде да ни прегръща запалянко, загърнат в български байрак, му казах: "По- кротко, българче", а той на мен – "без комплименти, моля". Не всеки е имал късмета се роди с български корени, но съм свидетел, че всеки иска да представи себе си ако не като българин, то като най-добър приятел на българин. Да даде Господ, да успеем да достигнем успехите на "Макаби – Яфо" от времената, когато повечето му играчи са били български евреи".