2010 г. в НС – опит за импийчмънт, вот №1 срещу Борисов

С първия за страната ни опит за импийчмънт, актуализация на бюджета, нов Изборен кодекс и дълги извънредни пленарни заседания до полунощ ще се запомни отиващата си парламентарна година.

Почти без почивка минаха за депутатите седмиците преди Коледа, след това обаче се отдадоха на полагаща се ваканция (12 януари 2011 г. – първият им работен ден).

Изборният закон беше една от големите амбиции на ГЕРБ, обявена още в началото на мандата. Управляващите държаха да го приемат до края на годината, за да има ясни правила за вота през 2011 г. и да се избегне повтарящата се практика изборното законодателство да се променя в "12 без 5". Материята обаче предизвика дълги дискусии, наложи извънредни и удължени заседания, някои от които приключваха в полунощ, пише БТА.

Наложилият се ритъм "роди" шеговитата идея парламентът да кандидатства в "Гинес" заради работното си време.

Не толкова на шега обаче бяха репликите, които депутатите си отправяха при "престрелките" помежду си, и политическото говорене зазвуча като пазарски жаргон.

Развихрилите се страсти родиха бисери като "едно си Мая знае, едно си лае", "монтафонки", "парламентът заприлича на пазар за банани" и други  "цветни попадения".

На няколко поредни заседания, едно от които отново до полунощ, беше гледан и Кодексът за социално осигуряване.

Сред "най-горещите" моменти в него беше вдигането на възрастта и стажа за пенсиониране, отпадането на точковата система, както и казусът с професионалните фондове за категорийните работници, които по закон излизат по-рано в пенсия.

Президентът Георги Първанов подписа указа за обнародването му, но спорни текстове в него обединиха политически опоненти като БСП, Синята коалиция, ДПС и РЗС.

Депутатите от четирите парламентарно представени формации атакуваха пред Конституционния съд разпоредбата в КСО, която предвижда индивидуалните партиди на категорийните работници да бъдат прехвърлени от професионалните пенсионни фондове към фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване.

В законодателните активи на парламента за тази година НС записа и промени в Закона за съдебната власт, които въвеждат т.нар. специализирани съдилища.

В последния ден преди коледната ваканция – 22 декември, обаче липсата на кворум в пленарна зала спъна приемането на поправки в НПК, които разписваха правилата за тяхната работа.

С дълги заседания ще запомним и приемането на държавния бюджет за 2011 г.,  на бюджетите на ДОО и НЗОК също за догодина.

При ненормиран работен ден (12 часа дебати) премина и актуализацията на републиканския бюджет за 2010 г. Това стана през юли и беше посрещнато с много критики от Коалиция за България, от ДПС и от Синята коалиция. Десните припомниха, че за първи път след кабинета на Жан Виденов се налага актуализация на бюджета.

Законите, които Народното събрание приемаше на бързи обороти, бяха спирани от президентско вето 7 пъти. В два от случаите върнатите текстове са били подкрепени от мнозинството – промените в закона за отбраната и въоръжените сили и в закона за събранията, митингите и манифестациите.

Други два от законопроектите, върху които президентът Първанов наложи вето, са били оспорени пред Конституционния съд и той е спрял действието им -  законът за развитието на академичния състав и промени в Кодекса на труда, свързани с отпуските.

Парламентарната година ще се запомни и с първия в България опит за импийчмънт – на президента Георги Първанов.

ГЕРБ, "Синята коалиция", "Атака" и РЗС събираха подписи за прекратяване правомощията на държавния глава заради оповестена пред медиите стенограма от разговора му с вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков. В последния момент обаче РЗС се оттегли от инициативата и импийчмънтът не мина, тъй като нямаше необходимите 160 гласа.

През 2010 г. кабинетът "Борисов" преодоля единствения до момента вот на недоверие, внесен от опозицията заради провал в здравната политика.

Вотът обаче съвпадна със смяната на здравния министър и на рубежа попадна новоизбраният Стефан Константинов, който по неволя трябваше да "поеме" критиките в пленарна зала.

В началото на мандата си 41-то НС прекрати политическото номадство, като забрани отцепили се от парламентарна група депутати да образуват нови парламентарни групи.

В края на тази година обаче гражданственост доби нова група, по-по-известна като ПГ "VERTU", в която попаднаха 16 народни избраници с различен политически цвят.

В ядрото й бяха осем депутати от ГЕРБ. До скандала се стигна, след  като журналисти "поканиха" 38 народни представители от всички групи на "презентация" на изключително скъпите телефони в работно време с обещанието да получат един от тях като подарък. А в същото време в пленарна зала се обсъждаше бюджетът на НЗОК за 2011 година.

След  нашумялата "презентация" осемте депутати на ГЕРБ бяха порицани от ръководството на партията заради "недопустимото им поведение", което било "в разрез с ценностите на ГЕРБ".

Въпреки това обаче осмината запазиха депутатските си места, но се разделиха с половината от декемврийската си заплата. В декларация те заявиха, че парите ще отидат за благотворителност.

По-рано през годината двама депутати от ГЕРБ – Лъчезар Иванов и Геновева Алексиева, се простиха с постовете си в парламентарни комисии.

Иванов беше сменен и като заместник-председател на Народното събрание, след като се опита да спре репортаж за негов приятел - митничар. Преди този скандал името на Иванов беше замесено и в друга злоупотреба - пътуване заедно с тогавашния здравен министър Божидар Нанев до САЩ на разноски на две неправителствени организации, свързани с компания за биологични транспланти.

Геновева Алексиева пък подаде оставка като заместник-председател на здравната комисия, след като се разбра, че е журирала дъщеря си в конкурс за доцент в болница.

Не само управляващите бяха на прицел през 2010 г. Работата си приключи временната анкетна комисия, която проверяваше дейността на предишното правителство. Кабинетът "Станишев" пред последната година от мандата си е харчил ударно и непрозрачно, бяха констатациите в доклада.

Със свое решение комисията за борба с корупцията в края на мандата на ротационния председател Димо Гяуров изпрати на съд за конфликт на интереси лидера на ДПС Ахмед Доган, заради получени хонорари в размер на 1 500 000 лева като възнаграждение по консултантски договори.

Отиващата си 2010 година донесе на парламента и технологични нововъдения. Най-важната модернизация беше монтирането на новата система за гласуване, която отчита пръстовите отпечатъци на депутатите и така гласуването с чужди карти е по-трудно, но не невъзможно.