Не счетох за нужно да информирам президента!

207-ми, нещо ли искаше да кажеш? отговор Сигнализирай

Един много апокалиптичен сценарии. Но маловероятен. САЩ не са способни да се сражават на толкова фронтове. Да, армията им е снабдена с високотехнологочни средства. Но точно това е и основната им слабост. Изкарването от строя на командните им пунктове, мрежи, важни за комуникациите им сателити, Ауакси, хакерски атаки и т.н. ще блокират военната им машина така ефективно, че всякаква победа е невъзможна. А ответният възмезден удар ще бъде такъв, че от всяка изпотена фуражка още сега се вдига пара. отговор Сигнализирай

Някой ще отчете ли за протокола, колко пъти е надвишил лимита от 500 символа (за регистриран потребител!) номер 203 с прозаичната българска абревиатура Сиа? ...do not give a .... отговор Сигнализирай

До админи-те:Някой ще отчете ли за протокола, колко пъти е надвишил лимита от 500 символа (за регистриран потребител!) номер 203 с прозаичната българска абревиатура Сиа? отговор Сигнализирай

САЩ се готвят за ядрена война с КитайНеутронните бомби имат предимството да избиват населението без да увреждат недвижимото имущество и без да се отделя твърде многоРиЧард Мур*С действията си в Афганистан и Ирак, неоконсерваторите ясно показаха, че сериозно спазват дневния си ред, посочен в Проекта за нов американски век. Афганистан и Ирак, обаче, са само началото на този ред. Той цели глобално, "широкоспектърно" господство. В Проекта изрично се посочва, че САЩ трябва да предотвратят появата на каквато и да е сила, която може да оспори хегемонията им, дори на регионално ниво. Китай и Европа са посочени конкретно, като сили, чието развитие трябва да бъде подтискано.В момента Китай е най-голямата заплаха за дневния ред на ПНАВ, тъй като на практика бързо се превръща в най-голяма сила в региона, с многостранни съюзници, а Русия му продава своите най-нови оръжейни системи. Двете държави провеждат съвместни военни учения и постигнаха съгласие за износ на руски нефт в замяна на китайски пари в брой и инвестиции. Китай за кратко време осъвремени военните си сили и възприе "асиметрична" стратегия, с която цели да възпира САЩ без да се налага да се състезава с тях в областта на въоръжението. Междувременно Пентагонът харчи милиарди за системи за противоракетна защита и космическо въоръжение. Тези скъпи действия имат смисъл само ако се разглеждат в контекста на предстоящ военен конфликт между САЩ и Китай. В допълнение трябва да посочим, че Китай бързо догонва САЩ в икономическо отношение и скоро ще се превърне в най-голямата икономика в света.Ако САЩ не се изправят срещу Китай по един или друг начин, дневният ред на ПНАВ ще бъде осуетен. Колкото по-дълго се позволява на Китай да увеличава военната, икономическата и геополитическата си мощ, толкова по-трудна ще бъде евентуалната конфронтация. Този сценарий много напомня на сценария от преди Първата световна война, когато бързоразвиващата се Германия беше заплаха за финансовата и военна хегемония на Великобритания. Последната се справи със заплахата като заобиколи Германия със свои съюзници и гарантира избухването на войната при това при изгодни за нея условия. Вашингтон, със съкрушителната си военна мощ, може да действа самостоятелно, без съюзници, срещу Китай, но стратегията едва ли ще е много по-различна от тази на Великобритания срещу Германия.Ясно е, че и САЩ и Китай се готвят за война, въпреки че за Китай се предполага, че ще предпочете тази подготовка да завърши с ограничаване силата на САЩ, вместо реални бойни действия. От друга странанеоконсерваторите трябва по един или друг начин да унищожат Китайили да се откажат от плановете си за тотално световно господство. Имайки предвид политиката на елита за "намаляване на населението", можем да предположим, че ядрената война с Китай ще бъде предпочитания вариант за действие. Преди този вариант да стане приложим обаче, Пентагонът трябва да вземе мерки, които да гарантират, че войната няма да унищожи цялото население на планетата. Изведените в Космоса бойни системи имат за цел да осигурят на САЩ "цялостно доминиране на бойното поле", което ще е необходимо за правилното "управление на войната". Освен това, неутронните бомби имат предимството да избиват населението без да увреждат недвижимото имущество и без да се отделя твърде много радиоактивен прах. Не можем да сме сигурни дали в Пентагона се смятат за достатъчно подготвени, но можем да предположим предпочитания им начин на действие: изненадваща първа въздушна атака на голяма височина, която изважда от строя всички електронни уреди в Китай, следвана от мащабна ядрена атака с неутронни бомби, придружена от употребата на космическите системи, които да минимизират евентуалния отговор на китайците. Един обезлюден Китай, но с непокътната инфраструктура драматично ще подпомогне англо-американския елит в постигането на целите му. А и разбира се САЩ ще поеме собствеността върху китайските ресурси.Естествено, китайците са наясно с тези сценарии и правят каквото могат за да се защитят. Отново, основна роля тук играе петролът. Китай води агресивна кампания за осигуряване на нефтени източници извън англо-американския картел. В това отношение горещата точка е Иран с неговите огромни нефтени залежи.Иран днес много прилича на Балканите отпреди Първата световна война. Там е мястото, където е най-вероятно да започне въоръженият конфликт и където възможността за ескалацията му е много голяма. Китай, заедно с Русия, снабдява Иран с модерни ракетни системи, в опит да забавят американското нахлуване. Междувременно, САЩ бият барабана, опитвайки се да раздухат фантазиите си, че Иран разработва ядрени оръжия и да привлекат подкрепа за тях, въпреки незатихналия скандал с въображаемите ОМУ в Ирак.Много е възможно Иран наистина да има ядрени оръжия - в бойните глави, доставяни му от Китай и Русия. Но тази възможност не се споменава от Вашингтон в анти-иранската му пропагандна кампания, тъй като Вашингтон не иска да привлича вниманието към реалната геополитическа ситуация. По същия начин американците никога не обсъждат очевидния факт, че дневният ред на ПНАВ и нефта са в основата на решението им да нападнат Ирак. Фантазиите за ОМУ осигуряват оправдание и претекст за нападение, както в Ирак така и в Иран.Едва ли има съмнение, чеамериканското нахлуване в Иран предстоиТова нахлуване е логичната следваща стъпка в следването на дневния ред на елита и ако Вашингтон не я предприеме, значи да се откаже от стремежа си за тотално господство. Всъщност, въпросът не е "дали", а по-скоро кога и по какъв сценарий ще стане това нападение.Във връзка с "кога", данните сочат, че нападението ще е много скоро. Израел вече е снабден с бомби, които биха могли да се използват в първата вълна на атаката. Терористи под прикритие изпълняват саботажни операции в Иран. Освен това е постигнато съгласие с Турция и кюрдите, според което кюрдските сепаратисти ще концентрират действията си в Иран, с американска финансова помощ. Новите бази на САЩ в Ирак пък предоставят много удобна платформа за въздушни нападения. Изявлението на Вашингтон за "изпреварваща употреба" на неутронно оръжие, спадащата популярност на Буш, както и забатачената ситуация в Ирак също са фактори в подкрепа на скорошно нападение, за да се измести общественото внимание от тези проблеми.Планираният сценарий изглежда съвсем ясен. Ще има псевдо-терористична атака в САЩ, вината ще се хвърли върху Иран и нахлуването ще последва незабавно, без да се намесват ООН, санкции или дипломация. Министерството на сигурността вече неколкократно обяви, че знае "от разузнавателни източници", че в САЩ "се очаква скоро терористична атака", най-вероятно в някоя ядрена централа. Доклади от достоверни източници доказват, че Дик Чейни е подготвил конкретни бойни планове за нападение над Иран, независимо дали съучастието на страната в "терористичната атака" може да бъде доказано. Вашингтон просто ще обвини Иран на базата на "разузнавателна информация, която не можем да разкрием поради съображения за сигурност" или пък ще "открият" ирански паспорт в близост до мястото на атаката. Точно както и при 11-ти септември, вниманието ще е обърнато към "ужасното нападение върху Америка" и почти няма да има съпротива срещу каквито и да е действия за "отмъщение", които Вашингтон сметне за необходими, за да "се бори с тероризма".Щом започне нахлуването обаче, сценарият е по-неясен. Можем да сме сигурни, че ще е ядрено (неутронните бомби няма да засегнат нефтените полета), отчасти заради заявлението за "изпреварваща употреба" и отчасти заради провала в Ирак. Няма начин САЩ да издържат на продължителна война в Иран. Не е ясно доколко ще ескалира конфликтът. Иран съвсем ясно заяви, че в случай на нападение ще отвърне със същото с всички налични средства. Можем да приемем, че ръководителите на Иран са разпръснали оръжията си на цялата територия на страната, така че няма как всички те да бъдат обезвредени предварително. Очевидните им цели ще са израелските градове, американски транспортни самолети и войските в Ирак. Всички те ще са лесна цел за модерните ирански оръжия. Освен това, Иран ще може да потапя корабите в Залива и да създаде глобална нефтена криза спирайки работата на танкерите докато цялата бъркотия не се разчисти.Ще спрат ли нещата дотук? Ще искат ли САЩ да спрат дотук? А Израел? Русия и Китай ще позволят ли да спрат дотук? Ако хората от Пентагона се почувстват достатъчно готови за сблъсък с КитайВашингтон може да реши да отиде докрай, да обвини и Китай и Русия в тероризъми да нападне едновременно трите страни. Освен това, щом първата иранска ракета удари израелски град, не се знае как ще реагира държавата Израел и е много вероятно съзнателно да въвлече САЩ в по-голяма война от първоначално планираната от неоконсерваторите.Русия и Китай знаят, че рано или късно ще се противопоставят на агресивния дневен ред на ПНАВ и от тяхна гледна точка въпросът е в очертаването на сферите на влияние. Снабдявайки Иран с оръжие, те може би предполагат, че той може да се превърне в разделителната линия между тях и САЩ. Чувал съм непотвърдени данни, че Русия напълно ще унищожи Израел ако Иран или Сирия бъдат атакувани. Знаем, че Китай е заявил, че ще употреби ядрени оръжия в случай, че САЩ се намесят в конфликта с Тайван. Това доказва, че Китай има достатъчно кураж да начертае ядрената линия някъде и съответно не е ясно как китайците ще реагират на нападението на Иран. Все пак, той е "жизненоважен" за китайските "стратегически интереси", ако употребим езика на Вашингтон.Ако на неоконсерваторите "им се размине" с нападението над Иран без незабавен широкомащабен ядрен конфликт, то напрежението между Вашингтон, Москва и Пекин няма да спадне. Неоконсерваторите ще станат още по-самоуверени в следването на дневния ред на ПНАВ, а Русия и Китай ще бъдат подложени на още по-силен натиск да заемат по-твърда линия на поведение, при единствената алтернатива да капитулират изцяло пред американската хегемония. Ако, поради някоя от посочените причини конфликтът ескалира, тогава вече ще станем част от действително апокалиптичен сценарий. отговор Сигнализирай