Първанов отново удари ГЕРБ с вето

Президентът Георги Първанов наложи вето на промените в Кодекса на труда, които засягат критериите за представителност на работодателските организации.

С промените, приети от парламента на 15 декември, БТПП беше изхврълена от тристранката.
Тогава цялата опозиция се обяви против тях, но след намеса на Симеон Дянков те бяха приети.

Промените в Кодекса на труда въвеждат две нови изисквания за представителност на работодателските организации, от което зависи и участието им в Националния съвет за тристранно сътрудничество - да представляват над 100 000 осигурени на трудов договор работници и дейността им да не е регламентирана със закон.

На търговската палата обаче със закон е възложено издаването на митническите документи за временен внос и износ - т.нар. АТА карнети, както и на някои сертификати.

"С тревога констатирам, че има разпоредби на закона, които засягат сериозно трудови права на организациите на работодателите, нарушават конституционни права и задължения, както и международноправни задължения на българската държава.

Тези разпоредби ограничават социалния диалог и не се подкрепят от преобладаващата част от работодателските организации. Те не са присъщи на социалната държава, каквато България трябва да бъде според Преамбюла на конституцията", пише в мотивите си Георги Първанов, с които връща промените за ново обсъждане в парламента.

Според него влизането в сила на закон, който съдържа съществени противоречия с Конституцията на Република България, с международни актове, по които Република България е страна, и с правото на Европейския съюз, не трябва да се допуска.

Той се обявява против новите критерии за представителност на синдикални и работодателски организации.

"Преобладаващите оценки в периода на прехода за работата на Националния съвет за тристранно сътрудничество са положителни и няма обяснение защо сега се налага промяна в критериите за представителност.

Непрекъснатите изменения в законовата уредба не са в съответствие с европейския подход за максимална стабилност в нормативната и бизнес средата и създават съмнения за прекрояване на законите съобразно конюнктурни политически интереси", смята държавният глава.

Според него е необяснимо чувствителното увеличаване на изискванията за числен състав на синдикалните и работодателските организации, за да бъдат признати за представителни.

"Увеличаването на необходимия брой членове на синдикалните организации и завишаването на критериите за работодателски организации по отношение на осигурени по трудов договор лица - при постоянен и чувствителен ръст на безработните и обективно намаляване на броя на работниците и служителите, са изисквания, които затрудняват колективното трудово договаряне и социалния диалог", смята президентът.

Според него е нецелесъобразно изискването за национално представени организации на работодателите да се признават само тези, които обединяват браншови или отраслови структури и предприятия, в които са наети не по-малко от 100 хиляди осигурени по трудов договор лица.
 

"Проблем ще възникне и при представителността на малките и средните предприятия, които са гръбнакът на българската икономика и чиято представителност ще бъде затруднена в сравнение с представителността на крупните предприятия" пише още в мотивите си президентът.

Той е категоричен, че не може да бъде прието и изискването работодателската организация да не извършва дейности, възложени й със закон или нормативен акт.

"В случая се създава възможност държавата да злоупотребява с права спрямо нежелана от нея като социален партньор работодателска организация, като й възлага изпълнението на определени функции. Такова изискване безусловно би лишило такава организация от възможността да участва в социалния диалог", отсича Първанов.

Според него е недопустимо чрез законодателната уредба властимащите да делят организациите и едностранно да се намесват в установения социален диалог.

 "Със закона не трябва да се създават предпоставки за  свиване на социалния диалог и да се изключват значими участници. Европейската практика изисква точно обратен законодателен подход – на разширяване на социалното сътрудничество и търсене на максимално широко съгласие, особено в условията на криза. Подобна законодателна политика на въвеждане на ограничения обезсмисля социалното сътрудничество и стимулира разкола и хаоса в държавата", смята още президентът.

Георги Първанов, чийто мандат изтича на 22 януари, наложи вето и на пенсионната реформа, но то беше отхвърлено от управляващите.

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.