ЕС намали прогнозата си за ръст на българската икономика

Брюксел намали прогнозата си за растеж на българската икономика в публикуван днес анализ за развитието на европейската икономика през настоящата година. За разлика от есента, когато Европейската комисия обяви, че през 2011 г. българската икономика ще ускори с 2,2 на сто темпото си, днес числото беше ревизирано до 1,8%. Прогнозата за растеж за тази година също е намалена - от 2,3 на 1,4% от БВП.

Спадът в очакванията за растеж се дължи на общото забавяне на европейското развитие в резултат на кризата и на проблемите с еврото. Тъй като е силно отворена и разчита на износа за ЕС, българската икономика е по-чувствителна към процесите в Общността.

Европейската комисия включи за първи път в пролетната си прогноза всички страни членки заради „динамичното развитие на процесите”. Досега тя посочваше в междинната си прогноза тенденциите само в 7-те най-големи европейски икономики.

Според анализа през тази година българските потребители ще усетят известно покачване на цените, но догодина инфлацията ще се върне към нивата от 2010 г.

Анализът на икономиката показва, че замръзването на растежа на европейската икономика, което беше констатирано за първи път през 2011 г., продължава и през първите два месеца от новата година.

Прогнозата за ЕС остава непроменена – нулев растеж за европейската икономика през 2012 г., но очакванията за поскъпване се увеличават заради нарастването на цените на енергията и по-голямото им потребление заради необичайно студената зима.

Според Брюксел средната инфлация за страните извън еврозоната през 2012 г. ще е 2,3 на сто, а за 17-те, използващи общата валута – 2,1%.

Девет страни, сред които Испания, Франция, Холандия, Белгия, ще навлязат в рецесия, регистрирайки отрицателен растеж, като проблемите ще бъдат най-силни в Гърция (-4,4% от БВП) и Португалия (-3,3% от БВП).

17 държави, сред които и България, ще увеличат брутния си вътрешен продукт, а икономиката на Чехия ще стагнира.

Най-висок растеж през 2012 г. се очаква в три държави извън еврозоната: Полша (2,5% от БВП), Литва (2,3%) и Латвия (2,1 на сто). Най-голямата европейска икономика – германската ще отбележи слаб растеж от 0,6%.

Според Еврокомисията се усеща известно стабилизиране във финансовия сектор, но търговията е замряла и търсенето в световен мащаб е слабо, което ще бъде в ущърб на европейските производители, разчитащи на износа. Дълговата криза и общата икономическа несигурност ще продължат да се отразяват негативно върху активността на инвеститорите, не се очаква и значимо подобряване на условията за кредитиране на бизнеса.

Задълбочаване на дълговата криза и по-нататъшно свиване на потреблението могат да доведат до продължителна рецесия, предупреждава в междинната си прогноза Европейската комисия.