СДС направи добър ход, промяната е наложителна

"СДС - развод и оставка", отбелязва "Труд" по повод отказа на СДС да се яви на парламентарните избори догодина пак във формат "Синята коалиция" с ДСБ на Иван Костов и оставката на лидера на сините Мартин Димитров.

"Съжаляваме, че СДС отхвърли споразумението за явяване на "Синята коалиция" на бъдещите избори, цитира "Стандарт" изявление на лидера на ДСБ Иван Костов. “Започваме подготовка за следващите парламентарни избори веднага след националното си събрание на 30 юни 2012 г.", заявява Костов.

Под заглавие "СДС направи добър ход, даже закъсня", "24 часа" представя анализа на социолози за решението на СДС. Според Юлий Павлов, директор на Центъра за анализи и маркетинг, СДС има потенциал самостоятелно да мине 4-процентната бариера и да влезе в следващия парламент. В него Павлов очаква да има 5 политически сили: ГЕРБ, БСП, "България на гражданите" на Меглена Кунева, ДПС и СДС. При това положение най-логично е да има управляваща коалиция на ГЕРБ с "България на гражданите" и СДС.

Промяната е наложителна, смята Васил Тончев, "Сова-Харис". По думите му във всички случаи самостоятелно ще имат много по-големи възможности да влязат в контакт с много по-голям кръг както политически субекти, така и електорална маса. За Мира Добрева, МБМД, добрите изборни резултати за СДС ще се случат само при пълна промяна и нов, харизматичен лидер. Той трябва да е популярна фигура, да не е политик и да е изненадващ.

"Развод и оставка - шанс за СДС", коментира "Труд". Агонията свърши. Съшитата с бели конци "Синя коалиция" се разпадна. Голямата марка СДС най-после свали от гърба си придатъка ДСБ. Трусът е сериозен. Но е факт, че старата десница получава шанс, макар и последен, да се върне на политическата сцена. Както и че оттук нататък Иван Костов ще може да влиза в парламента само като турист.

"Рубикон за десните", коментира "Стандарт". Дясното има нужда от нови лица. Но никой не може да ги посочи. Там отдавна няма харизматични и ярки личности. Риториката на десницата е тотално остаряла. Защото темата за антикомунизма, която сините депутати се опитват от време на време да пробутат в парламента, отдавна не интересува никого. Синята идея трябва да се изпълни с ново съдържание, иначе десният избирател ще отиде да гласува или за ГЕРБ, или за Меглена Кунева. Което ще бъде жалко, защото марката СДС все още тежи. На следващия парламентарен вот ще стане ясно дали СДС ще увеличи избирателите си. Всичко зависи от новите лидери. Дано те да са различни. И да спрат порочната практика да превръщат партиите в проекти за личното си оцеляване. Иначе всичко друго ще бъде буря в чаша вода.

"Ах, този син балон!", коментира "Монитор". Решаващо за вчерашното решение на сините да скъсат тоталитарната обвързаност с бившия син премиер Иван Костов бе и немаловажният факт, че и на по-малките местни структури им светна, че бъхтят, за да може само една малка група избраници, начело с двамата лидери, винаги да се урежда в Народното събрание, след което те ги забравят до следващите избори. Разбира се, спукването на балона “Синя коалиция” би бил една пирова победа, ако СДС не направи следващата стъпка - да възроди автентичната десница и да влее млада кръв в нея. Смяната на лидера с други вече изхабени фигури няма как да донесе желания успех. А време има достатъчно - както и да бъде загробено завинаги СДС, така и да се върне в политическото пространство като достатъчно авторитетна партия.

"Виж Кюстендил, мисли за Изборния кодекс", коментира "Труд". Повод е големият пердах, който отнесе партия ГЕРБ на частичните избори в Кюстендил. Партията на Бойко Борисов остана едва трета с нищожен резултат - само четири общински съветници от 37 възможни или 1917 вота от близо 57 000 регистрирани гласа. Защо
управляващите се провалят, когато са най-силни, и защо попадат в клопките, които са подготвили за другите? Оказа се, че изборният кодекс, който ГЕРБ сами приеха, е виновен, защото позволява да се работи на тъмно, защото прави изборите непрозрачни. Изборите в Кюстендил не са победа на демокрацията. Те по-скоро са мръсни, петно в досието на всички партии, защото това не беше битка на идеи, а на удари под кръста. След Кюстендил дори и ГЕРБ вече трябва да са убедени, че у нас избори трябва да се правят прозрачно. Нужен ни е нов изборен кодекс, но този път той трябва да бъде написан и приет консенсусно.

"Абсурд е сега да се оспорва лидерството на Сергей", смята Александър Лилов, бивш председател на БСП. В интервю за "24 часа" той посочва, че въпросът за председател на БСП ще възникне след есенния конгрес на ПЕС, когато вероятно Сергей Станишев ще бъде избран за неин постоянен председател. Временното съчетаване на двата поста е възможно за година, но постоянно не е. И със сигурност този въпрос ще стане актуален след нашите парламентарни избори. Трябва да търсим онова решение, което да съответства на нашата и на европейската ситуация. Лилов споделя тревогата, че битката за поста в БСП няма да бъде финализирана на конгреса на партията. Под други форми тя ще продължи и ще създаде много сериозни трудности на БСП.

"Административната реформа на министър Дянков е невъзможна и в легендите", коментира "Сега". Ако трябва да изпълнят новите изисквания за оценяване и определяне на заплатите, чиновниците следва да се занимават само с това. Началникът надзирател е въоръжен с купища нормативни документи и от сутрин до вечер е натоварен да следи кой и как ги изпълнява. Бонуси ще получат, разбира се, отличниците. Реформата на финансовия министър Симеон Дянков е обречена на крах. Тя просто няма да се случи, а ако се случи, ще е пълна карикатура на идеята - справедливо възнаграждение на труда. Предпоставките за предизвестения й провал са много, но на първо място - тоталната политическа развала в администрацията. Дянков явно си представя някакви идеални началници, които с комсомолски плам сбъдват идеите му. Реалността ни сервира съвсем различни хора - шефове на АЕЦ-ове без никаква подготовка, шефки на агенции с висока самооценка за работата си, младежи без дипломи. Хора, завзели кулата на властта, в разрез с всякакви заклинания за професионално начало и справедливост.

Ден след като се разбра, че управляващите са на път да разбунтуват срещу себе си финансовата армия на страната - данъчните и митничарите, от ГЕРБ дадоха заден за преселението на чиновниците. Министърът на еврофондовете Томислав Дончев обяви пред "Труд", че най-вероятно ще предложи пилотно от София в страната да бъдат изнесени само две малки институции, сред които няма да бъдат Националната агенция за приходите и Агенция "Митници". Анкета сред чиновниците е показала, че повечето са твърдо против да се местят, дори срещу обезщетение.

"Синдикатите: Ще има хаос", пише "Труд". "Реформата в държавната администрация в никакъв случай не минава през разселването на части от нея по света и у нас. Това само би създало хаос в системата и намаляване на ефективността на работата." Това коментира вчера лидерът на КНСБ Пламен Димитров по повод идеите за местене на държавни структури от София в други градове. Миналата седмица лидерът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев обяви готовност да поведе протест на държавните служители срещу идеята на вицепремиера Симеон Дянков.

За кабинета Балканската война се оказа по-важна от болните деца, акцентира "Сега". Върнатите от министри, зам.-министри, областни управители и други членове на политически кабинети бонуси няма да отидат за лечението на болни деца, както обеща кабинетът. Натрупаната сума от 600 000 лв. ще бъде насочена за покриване на разходите по тържествата за отбелязване на 100-годишнината от балканските войни, реши правителството на вчерашното си заседание. Това слага край на историята около върнатите бонуси, която премина през серия от фарсове и бе грубо използвана за PR и от правителство, и от опозиция. Според официалното прессъобщение средствата ще се използват приоритетно за ремонт и възстановяване на паметници на загиналите във войните, за организиране на изложби, възстановяване на исторически документи, научни конференции и др.

Българското здравеопазване пак е на дъното в Европа, отбелязва "Сега". България заема предпоследното, 33-о място в Европа според индекса на европейския здравен потребител за 2012 г., представен вчера в Брюксел. Единствената по-недружелюбна за пациентите система е тази в Сърбия, а на първо място в Европа е Холандия. Нещо повече - лидерът в класацията има 872 от възможните 1000 точки, а България е с почти два пъти по-малко - 456. Единствените категории от всичките 42, в които България има оптимален брой точки, са 2 - участието на пациентските организации във вземането на решения и наличието на електронни досиета на пациентите при личните лекари. Най-ниската оценка - "не толкова добре", получаваме при 29 показателя.

"Предстои огласяване на скандал с българска банка в западния печат", уверява в интервю за "Класа" д-р Константин Тренчев, президент на КТ "Подкрепа". "Аз съм свидетел на страховити неща, които се случват в България, които не се изнасят от по-едрите медии. Истината опитва да пробие през една или друга медия, но трудно намира такава възможност, защото не е удобна за много хора и институциите я прикриват. Не изключвам скоро да се появят шокиращи информации за неща в бизнеса, ако щете и в банките, в западния печат. Появят ли се там, няма как да не се появят и в българския. Знам много подробности, но се питам имам ли право да ги изнеса. Най-вече от гледна точка на това, че се правят някакви опити нещата да намерят решение. Но опитите са доста вяли и доста неубедителни. Не е приятно, когато човек има сметка в една българска банка и когато отиде да тегли, се окаже, че някой е изтеглил преди него. И то точно банката е изтеглила. Служителите са изпразнили сметката и за това имаме безспорни доказателства и колкото тези работи да ги прикриваме, те ще излязат", предупреждава Тренчев.