ЕК: Рискът от бедност в България остава най-високият в ЕС

Европейската комисия смята, че въпреки напредъка в ключови реформи основните икономически предизвикателства пред България остават непроменени. Политическите планове на правителството са определени като уместни, но недостатъчно амбициозни – особено по отношение на пазара на труда, образованието и енергетиката.

Това се посочва в препоръки на Европейската комисия по националната програма за реформи и конвергентната програма. Оценката е част от новите мерки за координация на икономическото управление в Евросъюза, които предвиждат преглед на финансовата и икономическа политика на държавите-членки.

България е изпълнила частично препоръките от юни миналата година, когато стартира тази нова процедура. Днес със знак плюс се оценяват намаляването на бюджетния дефицит и това, че дългът ни е вторият най-нисък в Евросъюза.

В същото време обаче комисията обръща внимание, че заетостта е намаляла с 8 на сто за две години и продължава да спада, което налага преориентиране на политиките на пазара на труда, особено по отношение на младежката безработица. „Създаването на работни места не е достатъчно високо в дневния ред на правителството”, посочва ЕК за България. Подчертава се, че страната ни се представя зле в международните образователни изследвания и че това показва структурни проблеми в осигуряването на качествено образование.

Рискът от бедност у нас остава най-високият в ЕС и два пъти над средния за 27-те, а намаляването на бедността и социалното изключване са посочени като голямо предизвикателство пред властите в България.

Подадените от София планове в тази посока са целесъобразни, гласи оценката на комисията. Същевременно тя отбелязва, че при реформите в секторите на пазара на труда, енергетиката и образованието липсва необходимата амбиция за преодоляване на предизвикателствата по необходимия път.

Според оценката реформите в здравеопазването са пропаднали, а устойчивостта на пенсионната система още не е гарантирана. Еврокомисията препоръчва допълнителни мерки в това отношение. Тя посочва още, че България е зависима от енергиен внос от един доставчик по едно трасе, а вътрешният й пазар на газ и електричество не е достатъчно работещ.

Други проблеми са ограниченото финансиране за малкия и средния бизнес, административните бариери и недостатъчно благоприятната бизнес среда. Научните изследвания са посочени като основна слабост, отбелязано е и че страната ни изпуска потенциала за растеж чрез иновации. Въпреки стабилния напредък от последните две години България все още не използва достатъчно еврофондовете.

В областта на данъците комисията посочва, че "сивата" икономика у нас представлява около една трета от БВП и е най-високата в ЕС, близо два пъти по-голяма от средните равнища в Общността. Отчита се също най-високо за ЕС равнище на хората, които работят неофициално (без да плащат данъци). За да повиши данъчната събираемост, България следва да улесни плащането на данъците, например с осигуряването на повече възможности за внасянето им по електронен път, препоръчва комисията. Друга препоръка е въвеждането на енергиен данък, с което да бъде насърчено повишаването на енергийната ефективност в страната.

В документа се отчита, че консервативната политика на българските банки е осигурила стабилност на сектора, а властите са успели чрез контрол да гарантират ликвидността им с продължаващо финансиране от банките майки, когато става дума за международни финансови институции.

В областта на администрацията комисията отчита, че засега усилията са насочени основно в съкращението на персонал, което е довело до ограничен ефект. Препоръчват се допълнително обучение на служителите и постоянни проверки, тъй като засега липсват достатъчни познания и това води до сравнително ниско усвояване
(20 процента) на европейските фондове.

ЕК добавя, че развитието на електронното правителство се бави и препоръчва повече услуги, включително в сферата на обществените поръчки, да бъдат по-достъпни по електронен път.