Борисов да не се репчи на Путин, а на монополите!

Разбира се станишев не е клякал. Само се е навеждал и се е държал за пръстите на краката. отговор Сигнализирай

Ресторант "Шенген през крив макарон" предлага таратор "Борисов" с изтекъл срок на годност. отговор Сигнализирай

Напротив има по-просто нещо от комунист - тези наричащи себе си "бивши комунисти" - цялото ръководство на пп. герб е такова, а симпатизантите им ... горките едноклетъчни с гладко полиран мозък... отговор Сигнализирай

До 6Той вече е до сливиците,сега следва смяна на мястото. отговор Сигнализирай

Кратък преразказ на части от сюжетната линия на "Атлас изправи рамене". Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна. Правителството декларира, че всички пазарни участници трябва да работят не в свой интерес, а в интереса на обществото. Частният сектор е затрупан с лавинообразно увеличаваща се планина от регулации.Всички те утежняват наемането на хора, но се правят в името на безработните и най-бедните. Епизодично се откриват нови работещи инфраструктурни проекти, но в периферията инфраструктурата е в упадък.Близките до правителството фирми са в идейна и инициативна криза и единственият им начин да останат печеливши е да бъдат защитени чрез политически чадър, бетонирани като монополи или олигополи. Под претекст, че се защитават бедните от нечестни печалби, бизнесите се преразпределят към близки до правителството хора, които да провеждат честна и справедлива ценова политика. Тези хора са именно едни от най-богатите в държавата, които работят и с най-високи надценки. Въпреки усилията за защита на бедните от растящите цени, цените експлоадират и бедността се задълбочава все повече.Наистина продуктивните бизнесмени един по един се отказват да се борят срещу планината от регулации, непредсказуемата бизнес среда и картелите, изчезвайки от страната. Останалите без конкуренция политически защитени компании нямат нужда от нова работна ръка и иновации - безработицата не само че се увеличава, но и науката и културата попадат в задънена улица. Увеличаващата се безработица и несигурност водят до свито потребление в много сектори, а неадекватното централно планиране на правителството води до недостиг в други, което комбинирано с изкуствено ограничено производство и неефективна логистика качва цените на стоките.Правителството поема все по-голям контрол върху частния сектор и производството, за да регулира цените в защита на най-бедните. То заклеймява капиталистите без политически протекции като търсещи печалби, а неработещи за доброто на обществото.Иронично е, че именно в техните фирми заплатите са най-високи и единствено те продължават да наемат хора. Но правителственият контрол достига до критична точка и блокира растежът и на малкото останали такива компании. Най-бедните постепенно стават преобладаващата част от обществото. В един момент вече защитата не е в името на най-бедните, просто защото те са мнозинството в обществото.Правителството елиминира конкуренцията и поема пълен контрол върху цените в името на защитата на обществото. Липсата на конкуренция не само че влошава качеството на стоките и услугите на пазара, но в края довежда и до пълното елиминиране на всичко освен най-основните продукти.Правителството убеждава обществото, че именно те са най-нужните и всичко друго е излишен лукс. Държавните чиновници, обаче, се доказват като неефективен стопанин на инфраструктурата и тя започва да запада, както и да се разграбва от близки до самите чиновници измамници, дори без знанието на високопоставените политици. Без логистика дори и малкото производство на продукти, което се преразпределя от държавата в разрез с ценовата логика на свободния пазар, просто не може да достигне никъде. Започва недостиг на продукти и услуги на места.Правителството осъзнава липсата си на капацитет да постигне своите цели, но не отрича полезността на самите цели. Търси помощ от инициативните хора с пазарно мислене, които самото то е заклеймило като искащи да разрушат обществото, но тях вече ги няма. Малко се наемат да работят, главно заради упоритост и непреклонност да се признаят за победени. Но една лястовица пролет не прави. Системите отказват една по една, недостигът на продукти е повсеместен, а където ги има, те са прекалено скъпи, за да си ги позволи някой, който не се ползва с политическа протекция. отговор Сигнализирай