Проучване: По-добре да има промени в кабинета преди края на мандата

За България ще е по-добре, ако има промени в кабинета преди края на неговия мандат, смятат 63 на сто от българите според данни от проучване на Националния център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ).

Експресното национално представително проучване е проведено в периода 12-13 февруари.

Според данните, предоставени на БТА, 37 процента от българите са на мнение, че ще бъде най-добре, ако правителството довърши мандата си в сегашния свой състав. Най-често посочваните за смяна министри са Божидар Абрашев (от 24 процента от запитаните) и Валентин Церовски (от 19 процента от
запитаните). Към тази група са и министрите Лидия Шулева и Мехмед Дикме, посочени съответно от 21 на сто и 11 на сто от запитаните, констатират социолозите.

Сред политиците, които се озоваха в центъра на събитията от последните седмици, най-голямо одобрение получават финансовият министър Милен Велчев и Огнян Герджиков - съответно 39.6 на сто и 34.2 на сто от участниците в проучването. Одобрението за премиера Симеон Сакскобургготски е 29.6 процента.

Отстраняването на председателя на парламента среща неодобрението на 38 на сто от интервюираните, а се одобрява от 26 процента от българите. Според социолозите от НЦИОМ най-недоволни от гласуването срещу председателя на Народното събрание са хората между 40 и 50 години, както и жителите на
градовете-областни центрове. Недоволните от отстраняването на Герджиков висшисти са двойно повече от доволните.

За отстраняването на Огнян Герджиков от председателския пост в Народното събрание са информирани 89 на сто от запитаните, сочи още проучването. Висока е информираността и за резултата от вота на недоверие към правителството (85 процента), както и за провалянето на приватизационната сделка за "Булгартабак" (84 процента).

Според проучването 34.1 на сто от запитаните одобряват резултата от вота на недоверие към кабинета. По-скоро отрицателно е отношението на 29.7 на сто от запитаните.

Провалянето на сделката за "Българтабак" се приема отрицателно от 35.1 на сто от участниците в проучването. Положително е отношението на 26.6 процента от запитаните относно хода на приватизационната процедура за дружеството.

Към подписването на коалиционно споразумение между НДСВ, ДПС и Новото време по-скоро положително отношение изразяват 21.4 процента от интервюираните. Двойно повече са участниците в проучването, които не одобряват подписването - 40.2 на сто.

Социолозите от НЦИОМ отдават тези данни на скептицизъм, породен от неясноти по сътрудничеството между трите партийни формации. Това е причината 40 процента от привържениците на НДСВ засега да нямат положителна нагласа към подписването на подобно коалиционно споразумение, смятат от НЦИОМ.

33.6 на сто от българите са посочили, че гледат положително на съвместните действия на опозицията напоследък. Хората с отрицателно отношение по тази тема са 31 процента.

Около 30 на сто от избирателите на десните партии одобряват общите действия с левицата по вота на недоверие към кабинета. Една четвърт от социалистите също одобряват съвместните действия на опозицията. Голямата част от привържениците на десните и левите формации в същото време не показват да се чувстват въвлечени в някакви по-ангажиращи отношения с традиционния
политическия опонент, сочат данните от проучването.

Дебатите по вота на недоверие са оценени по-скоро положително от 24 на сто от интервюираните, а 31 процента - отрицателно.

Рейтингите на одобрение на работата на политиците показват, че лидерите на БСП и на СДС Сергей Станишев и Надежда Михайлова получават за действията си през последните седмици съответно 31.1 и 27.7 на сто одобрение.

Хората, одобряващи позицията и действията на премиера Сакскобургготски и на Станишев през последните седмици са съизмерими като процентни стойности, констатират социолозите. Според тях одобрението, което политици като Надежда Михайлова и Румен Овчаров (26.9 процента) получават за поведението си по
време на кризата, е близко до традиционните стойности на техния рейтинг.

За разлика от тях, Иван Костов (20.2 на сто), Екатерина Михайлова (20.1 на сто) и Анастасия Мозер (20.5 на сто) надскачат обичайните за тях стойности на одобрение от последната година, отчитат социолозите.

Лидерът на "Новото време" Емил Кошлуков (с 18.4 на сто одобрение и 59.3 неодобрение) губи позициите си сред опозицията, но печели одобрението на половината поддръжници на НДСВ, добавят експертите.

Изследването показва, че кризата не е успяла да излъчи печеливш сред парламентарно представените политическите партии. Повечето интервюирани са посочили, че се е влошило отношението им към парламентарно представените партии.

Най-висок процент на добронамереност е регистриран към към БСП (19.5 на сто). 22 процента от интервюираните са посочили, че събитията са повлияли негативно на отношението им към БСП. Според социолозите това е най-ниският дял на неодобрение на партия след събитията.

12.4 на сто от запитаните са посочили, че отношението им към НДСВ се е подобрило след събитията. Влошило се е отношението на 30 процента от интервюираните. За СДС и за ДСБ процентите одобрение са съответно 14.6 и 11.4, като към тези две парии отношението се е влошило съответно при 26.1 и 28.5 на сто от запитаните.

Към ДПС се е подобрило отношението на 5.5 от запитаните, а на 35.9 на сто се е влошило. 38.6 на сто от запитаните са посочили, че отношението им към "Новото време" се е влошило. На противоположното мнение са 15.7 от интервюираните.