ГЕРБ на "промоция" – 19,99, но не цена, а проценти

Високото неодобрение, което има правителството и рекордно ниският рейтинг на парламента няма да доведат до промени в трите основни партии – ГЕРБ, БСП и ДПС. Това обаче ще отвори пътя на нови политически формирования. Около тази теза се обединиха представители на социологически агенции и политолози.

Данните на социологическата агенция "Афис", представени в неделя, сочат, че ГЕРБ (19,99%), БСП (21,2% ) и ДПС (6,5%) влизат в парламента при избори сега.

"Само три партии са призьори за бъдещ парламент, но това не е прогноза, тъй като избори няма да има сега, а тенденция", посочи пред bTV социологът Юрий Асланов.

"В проучването ГЕРБ е посочена с одобрение от 19,99%, като цена на промоция. Такова число в социологията не съм виждала да се закръгля, това е внушение за подценяване", настоя пък политологът Румяна Коларова.

Повечето социологически агенции обаче отчитат сходни тенденции, запазва се и потенциалът на нови политически формации, както и на малките партии.

"В смутни времена най-стабилни са традиционните партии - те имат сигурни шансове", категоричен бе политологът от "Галъп" Първан Симеонов.

Той уточни, че в момента социологическата картина не е много интересна, а вниманието е насочено към по-малките партии.

Според социолозите само Реформаторският блок набира скорост, но не бива да се подценява и Националният фронт за спасение на България на Валери Симеонов, който също има потенциал за ръст в одобрението, коментира Юрий Асланов.

Според него "Атака" вече е върнала част от потенциала си и не може да бъде извадена от играта въпреки голямото неодобрение към лидера й.

По думите му Волен Сидеров винаги е имал високо неодобрение, но и доста мобилизирани привърженици.

"Шест-седем години той беше редом с Ахмед Доган и Иван Костов по неодобрение, а сега те са в запаса и ги забравиха", обясни тезата си социологът.

Кой с кого в коалицията?

Политологът Румяна Коларова акцентира върху това, че огромното неодобрение на парламента се дължи и на това, че няма ясни сигнали кой с кого е в коалиция. По думите й това е не само политическа криза, но и усещане, че институциите не работят както следва.

"Хората се дразнят като не знаят как е формиран кабинетът. Когато в Европа се коалират, се знае коя партия какви приоритети налага и къде отстъпва. В това правителство никой нищо не знае. И министрите, и премиерът не знаят в кой момент какво ще се наложи и от какво ще се отстъпи", обясни тя.

Затишие пред буря?

"След първоначалния трус през юни имаме няколко месеца, в които кабинетът е отдъхнал", настоя на свой ред Първан Симеонов. Според него е важно да се изчака критичният есенно-зимен период, а в момента има стабилизиране.

"Действително има неяснота на този формат, важно е обаче и че хората са разделени по отношение съдбата на кабинета", коментира той с думите, че това е гротескно напомняне на 90-те години.

Симеонов смята, че нормалност във властта и обществените нагласи може да има, ако овладее социалното напрежение, потенциалната енергия на февруарските протести и състави стабилен бюджет, който да "удовлетвори социалните изнудвачи".