Два лагера поравно - едните искат кабинета, другите не

45% подкрепят протестите срещу правителството, а 44% - не. Почти същото е разпределението на мненията и по отношение на въпроса трябва ли правителството да подаде оставка, както и трябва ли протестите да продължат, сочат данните от социологическо проучване на „Галъп Интернешънъл”  през септември.
 
Според 40 на сто от анкетираните кабинетът трябва да си отиде, а 41% смятат, че той трябва да продължи да управлява. Контрапротестите се ползват с одобрението на 35% от българите, а 51% не ги одобряват.
 
Трети месец измерваме подобна картина на нагласите, коментира директорът на „Галъп Интернешънъл” Първан Симеонов.

Хората с по-високо образование, доходи, по-младите, привържениците на партиите вдясно от центъра са сред противниците на настоящото управление.

Откритата намеса на ГЕРБ в протеста обаче не среща преобладаващо одобрение, дори и в споменатите групи, въпреки че привържениците на ГЕРБ я подкрепят. На въпрос за участието на организирани симпатизанти на ГЕРБ в протеста 58% отговарят, че не одобряват, а 22%  - одобряват. 

Потвърждава се хипотезата за консолидация на електората на социалистите, която най-вероятно се дължи на защитната позиция, в която БСП изпадна.

Индиректен показател за мобилизацията сред привържениците на партията е и лекият превес на онези, които смятат, че БСП би спечелила предстоящи избори пред онези, които очакват ГЕРБ да ги спечели.
 
Според 25% БСП ще спечели изборите, 22 на сто смятат, че това ще е ГЕРБ,  а 47 на сто не могат да отговорят.
 
Това обаче не означава, че отсега може да се прави предизборна прогноза, защото по всичко личи, че вот скоро няма да има, обясни Симеонов.

Ако все пак има избори сега, според графиките на проучването за БСП биха гласували 22,4% , за ГЕРБ – 19,1%, а за ДПС – 5,9%.  „Атака“ биха подкрепили 2,7 на сто, а Движение „България на гражданите“ - 2%. Също 2% подкрепа има и НФСБ. СДС може да се пребори за 1,5 на сто от гласовете.

Потенциалът на Реформаторския блок остава видим. На хипотетичния въпрос от типа „бихте ли гласували” блокът получава 6% положителни отговори. Шансове да бъдат в следващия парламент запазват и НФСБ и „Атака”, коментират социолозите.
 
През този месец няма съществена динамика в доверието към основните институции и личности.
 
В челото закономерно продължават да са личности, които остават по-далеч от текущия политически дебат – еврокомисарят Кристалина Георгиева, кметът на София Йорданка Фандъкова, настоящият и бившият президент, главният прокурор.

Вероятно именно заради по-трайната намеса на президента в текущия политически процес, президентската институция не се ползва с нивата на доверие от повече от 40 и близо до 50 на сто в първата година и половина на мандата.

Личното доверие в Росен Плевнелиев пък за момента остава на нивата от август - 37% от българите имат доверие в него.
 
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се стабилизира на нива на доверие от 20 и над 20% от пълнолетните българи. Данните от идните месеци ще покажат дали това е част от общата посока на стабилизация, дали е моментно явление, или е начало на растеж.
  
Нивата на доверие в правителството напомнят нивата в последните месеци на управлението на Борисов и в първите месеци на управлението на тройната коалиция. Кабинетът на Орешарски има доверието на 31 на сто от запитаните.
 
Недоверието към правителството чувствително преобладава, но в същото време показателите се стабилизират след обичайните благоприятни първи дни и последвалото сериозно разколебаване на доверието при назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.

Стабилизацията води и до известно успокояване на очакванията за икономиката и личните финанси. За да се потвърди обаче подобно наблюдение, трябва да изчакаме данните от идни месеци, защото студеният сезон е традиционно предизвикателство към всички управляващи.
 
В есенно-зимните месеци ще се провери дали стабилизацията е трайна – трябва да се изчакат поне данните от октомври, за да се правят обобщения в тази посока.

Проблемите с ниските доходи и безработицата са споменавани най-често от анкетираните като най-тежките проблеми за решаване. Също така са тези, свързани със здравеопазването и корупцията, обясни още Първан Симеонов.