Икономическата обстановка – заплаха за сигурността

Цялостната социално-икономическа обстановка в страната, формирана в последните няколко години, може да се счита като заплаха за националната сигурност. Това е изтъкнал премиерът Пламен Орешарски в изказването си на днешното заседание на КСНС при президента.

Според него това е предизвикателство, което изисква целенасочени усилия за възстановяване на инвестиционната активност, защото инвестициите са утрешният растеж. По думите му друг голям проблем е нарастващото несъответствие между уменията на работната сила и нуждите на трудовия пазар, което също предполага инвестиции в образованието и обучението.

Според премиера темата на заседанието, така формулирана, е твърде отдалечена от сферата на националната сигурност на страната.

Както Dnes.bg писа президентът свика днес Консултативния съвет за национална сигурност по темата „Стратегическите приоритети на Република България в контекста на Споразумението за партньорство с Европейската комисия за периода 2014–2020 г.”

Според Орешарски в последните 24 години от началото на прехода до днешни дни има 2 случая на икономически предпоставки, довели до действителна заплаха за националната сигурност. Той посочи мораториума върху плащанията по външния дълг на страната, наложен в началото на 1990 година и драматичната монетарна, финансова и банкова криза от периода 1996-1997 година.

„Оттогава досега проблемите с държавните дългове могат да се считат за решени. Монетарната и банкова системи също бяха сериозно заздравени и днес не могат да се третират по какъвто и да е начин като заплаха за националната сигурност“, смята той.

„При подготовката на доклада сме стъпили на вече приети стратегически насоки на развитие, преодолявайки характерната за нас като общество склонност да започваме на ново, като по-умни, интелигентни и красиви от предходните власти“, е заявил още премиерът.

Според предварителните разчети на Министерството на финансите, разполагаемият ресурс за изпълнение на политики и мерки, насочени към растеж и развитие на социално-икономическата система в тригодишния период 2014-2016 г. възлиза на близо 28 милиарда лева или над 10% от прогнозния БВП за периода. Тук са включени планираните средства от държавния бюджет по средносрочната бюджетна прогноза, както и средствата от ЕС.

След заседанието на КСНС министър-председателят заяви, че е удовлетворен и от дискусията, и от заключенията. „Удовлетворен съм от това, че всички членове на КСНС се обединиха около разбирането, че това е доста надпартийна, доста важна задача, така че това ми дава по-голяма увереност, че има широка подкрепа на предстоящите официални разговори с ЕК за финализиране на Споразумението за партньорство. "Доколко е така, ще видим, но съм удовлетворен на този етап", добави премиерът.

По думите му дори резервите на лидера на „Атака“ Волен Сидеров са били по-скоро концептуални, а не по отношение на приоритетите.

На заседанието на КСНС днес премиерът е изнесъл доклад за стратегическите приоритети на България до 2020 г. и източниците на финансирането им. В него премиерът изтъква, че Министерският съвет има политическата воля да постигне целите, заложени в Споразумението за партньорство за периода 2014-2020 г. и в програмата на правителството „Държавност, развитие, справедливост”. В предложения текст на Споразумението е засилен акцентът върху икономическия растеж, разкриването на нови работни места и иновациите. За първи път като приоритети са изведени реформите в здравеопазването, образованието, държавната администрация и съдебната система.

Според Орешарски по стратегическите приоритети на България реални резултати могат да бъдат постигнати чрез обществен и политически консенсус, за да се гарантират тяхната устойчивост и ползата им за всеки български гражданин.

Доклад е представила и вицепремиерът Зинаида Златанова за напредъка по Споразумението за партньорство с Европейската комисия за периода 2014-2020 г. По думите й до средата на февруари, преди започване на официалните преговори с Европейската комисия, се планира ново публично събитие, на което да бъде представена най-актуалната версия на Споразумението за партньорство и резултатите от проведеното през януари обществено обсъждане. За участие в него ще бъдат поканени всички заинтересовани страни и партньори.