Прекрояването на границите връща Студената война

Прекрояването на европейските граници при всички случаи предполага връщане на Студената война и военното противопоставяне между Русия и останалата част от света, смята евродепутатът Ивайло Калфин. Според него присъединяването на Крим към Русия поставя въпроса дали Студената война действително е завършила.

"Това, което се случва в Крим и около ЕС, общо взето, поставя въпросите за работата на институциите и ЕС, и НАТО и за това дали е завършила действително Студената война, или все още продължава в главите на някои", коментира евродепутатът пред БНР.

Според него в ЕС има огромна тревога, свързана с конкретни бъдещи действия, а Латвия също трябва да има притеснения с политиката, която в момента води Кремъл. „Надявам се да не се продължава по-нататък с подобна политика. Все си мисля, че в Москва наред с гордостта от възвръщането на територии някой ще си даде сметка, че Русия поставя за следващото десетилетие изключително много трудности пред своето развитие“, посочи той. 

По думите му ЕС трябва да излезе от състоянието в последните години, в които се занимава със себе си, и да поеме функциите си на световен играч. Силен партньор на Съюза би следвало да е Вашингтон, който по думите му „не мисли, че управлява света“. Калфин заяви, че администрацията на президента Барак Обама вече е далеч от претенциите, които страната имаше след Студената война - за еднополюсен свят и доминация на САЩ. Действително постигнати резултати може да има, но само ако ЕС и САЩ работят заедно, смята Калфин.

Евродепутатът обаче е категоричен, че е изключено да има военен сблъсък между Русия и САЩ. „Всякакви действия ще бъдат предприети, включително и изолация на Русия от големи събития. Г-7 сега ще се събере, за да обяви, че Русия повече няма да участва в него“, допълни Калфин.

Според него инструментите, които могат да се използват срещу Русия, са малко, защото европейските държави имат интереси в Руската федерация.

Кризата даде тласък на Украйна много бързо да се придвижи към ЕС, каза още той. „Мисля, че с анексирането на Крим вече трудно може да бъде спрян процесът, в който Украйна, Грузия и т.н. да не се присъединят към НАТО“, обясни евродепутатът.

Калфин признава, че смяната на властта в Украйна не е станала по законен път, но управлението е изправено пред конкретни предизвикателства, като например изолацията на крайно националистически или фашистки настроения.

„Задължително е България да намери мястото си по темата“, настоя още евродепутатът, защото това е важно за българските граждани, за самочувствието им, че институциите могат да защитават интересите ни.

Преди парламентарните групи да влязат в сблъсък заради ситуацията, трябва да се работи за единна позиция, коментира Калфин.

"Това, което се случва в Украйна, е много близко, то е свързано с България емоционално и физически. Променя се коренно ситуацията в Черно море. Това са сериозни въпроси, по които българските граждани би трябвало да очакват единство от институциите. Трябва да имаме българска позиция, която е ясна и силна", категоричен е той.

Евродепутатът смята, че ако „Атака“ остане „извън“ общата декларацията, то това не би било проблем. Припомняме, че националистите признаха проведения в неделя референдум в Крим и посочиха, че в Украйна е извършен държавен преврат.

По повод съобщението на президента Росен Плевнелиев от вчера, че свиква заседание на КСНС, на което да се обсъди ситуацията в Украйна, Калфин коментира, че е по-добър вариант то да се състои преди декларацията на парламента.

"Важното е политическите сили да покажат, че могат да говорят за един общ текст", каза в заключение Ивайло Калфин.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.