Уж всички искат референдум, ама май не съвсем!

Лидерът на ДПС Лютви Местан заподозря искащите референдум за изборните правила партии „във висока доза неискреност“.

Уж всички искат референдум, ама май не съвсем, коментира той.

Ако са искрени в тезата си парламентът да приеме решение за референдум и той да се проведе в законоустановените срокове, то би трябвало да бъдат така добри да направят елементарното, а именно да се осигури кворумът в пленарна зала, за да е възможно въобще разискването и вземането на това решение, обясни председателят на ДПС.

Най-вероятно референдум ще има, защото пред очите ми се разгръща едно много мило съгласие, каза още Местан.

Ако взетото решение има задължителен характер, въпросът е чия е отговорността за последствията на взетото решение. Аз не искам референдумът да бъде заместител на политическата отговорност, а да бъде тържество на демокрацията, посочи той.

Местан изрази съжаление за проваленото днес заседание и уточни, че от ДПС са се регистрирали 31 от 36 депутати. Закъснях буквално със секунди за заседанието, за което се извинявам, подчерта той.

По думите му, имайки предвид въпросите за референдум, има необходимост от много сериозна разяснителна кампания.

По темата за задължителното гласуване той каза, че ако има проблем с представителността на партиите и на институциите, то вината за това е преди всичко на партиите и на институциите, че не са достатъчно адекватни, атрактивни, модерни.

Местан уточни, че не е цинична самата идея за задължителен вот, а прехвърлянето на вина от партиите за ниската представителност върху гражданите.

Според него това би била „фалшива представителност“, продукт на принудата върху свободната воля на българите.

Местан каза още, че през последните повече от 15 години българското общество е в постоянен режим на търсене на спасителни идеи, на месии.

Умората от месиите персони сега сякаш се трансформира в търсенето отново на месии, но вече под формата на спасителни идеи, коментира той и допълни, че в това била тежката заблуда.

Местан посочи, че пороците на политическата избирателна система са продукт на не дотам качествените партии, а не на избирателната система. Според него разочарованието щяло да бъде толкова по-силно, колкото по-високо били предварително нагнетените високи очаквания.

По думите му самата идея, че чрез реформа на избирателната система можем да реформираме политическата система като пряко, абсолютно неизбежно следствие, е доста проблематична.

Ако моделът на избирателната система бе панацея и мажоритарната система е панацеята, с която ще се излекува политическата система, би трябвало да са качествени само политическите системи, които стъпват на мажоритарната избирателна система, посочи Местан.