Чака ли ни Виденова зима или политически се заиграват с бюджета?

Кабинетът "Радев" представи своя проект за бюджет за 2027 година, който предвижда дефицит от 4,2% и нов дълг от 8,6 милиарда евро. Финансовата рамка изостря политическия сблъсък за това кой ще понесе тежестта на разходите.

Имат ли почва сравненията на предстоящата зима с тази по времето на Жан Виденов? Коректно ли се представят цифрите или служат за политическа критика или PR на правителството?  

"Не виждам какво общо има между Жан-Виденовата зима, когато за 2 години при правителството на Виденов българите изплатиха над 2 млрд. долара дълг и намалиха дълга с близо 20% от 10 млрд. През 1996 г. имаше висок бюджетен дефицит, тъй като 100% бяха покрити депозитите на българските граждани от фалиралата банкова система. Никакъв паралел не може да се прави. В момента България е член на Европейския съюз с функционираща пазарна икономика и икономически растеж", заяви проф. Румен Гечев пред Bulgaria ON AIR.

Според финансиста Светлин Танчев ни чакат трудни времена.

"Управляващите критикуваха предходните управляващи формации, но сега, когато са на власт, правят горе-долу същото и се извиняват със същите извинения за тежко наследство. Дойдоха реформисти и видяхме, че е възможно да се дръпне ръчната на публичните разходи и да се вкарат парите на държавата в необходимите параметри".

"Изумен съм от начина, по който се отклонява вниманието на българските граждани от основните проблеми на българската икономика. Подхвърлянето на числа без да се анализира кое е причинило дълга, за какво се използват парите... това е големият разговор. В България има Закон за публичните финанси, който казва, че разходите не трябва да са повече от 40% от БВП. В коя страна членка на ЕС е така? В никоя. Не можеш да имаш развита инфраструктура, здравеопазване и образование с 30% от БВП", коментира още проф. Гечев.

Според Танчев инфлация се гаси с по-високи лихви и можем да очакваме да се повишат.

"Имаме проблем да вкараме тези пари и да направим възвръщаемост. Не използваме правилно парите. И Европа не е добър пример за икономически подем. Последните десетина години имахме осезаем ръст в икономиката, но последните 5-6 години - от Ковид насам, взимаме много по-сериозни заеми - около 10 млрд. на година. Дългът спрямо БВП го слагат да стигне 35% до 2029 г. при ръст на икономиката. Ако това не се случи, съотношението ще изглежда много по-страшно. Не виждам да сме приветлива дестинация за чуждестранни и големи корпорации", категоричен е финансистът.