НС не прие да има референдум за изборните правила

Парламентът отхвърли предложенията на президента и на Инициативен комитет за произвеждането на национален референдум по изборни въпроси. Дебатът продължи повече от три часа.

НС обсъди днес на извънредно заседание двете предложения за произвеждане на национален референдум по изборни въпроси - едното, внесено от президента на Росен Плевнелиев, другото - от инициативен комитет.

При гласуването 88 гласа бяха "за" провеждането на референдума, 71 против и 26 се въздържаха от 185 народни представители. От ДПС всички гласуваха против, от Коалиция за България един депутат гласува със "за", а останалите гласуваха "против" и "въздържал се". Депутатите от ГЕРБ бяха "за" предложението.  "Атака" не участва в гласуването.

След гласуването Близнашки заяви, че сега надеждата им е във ВАС, който може да се произнесе за редовността на подписката от 500 хилряди подписа, което би направило рефередумът задължителен.

Разискванията в НС бяха отложени за 16.30 часа, за да бъде отправена отново покана към държавния глава да присъства при дискусията.

Председателят на Народното събрание Михаил Миков каза, че е изпратено второ писмо и е получен отговор. Президентът изтъква, че е изложил мотиви, които са станали достояние не само на Народното събрание, но и на цялото общество, добави Миков.

Нека предсрочните парламентарни избори да бъдат съпроводени с национален референдум по изборни въпроси - такъв призив отправи към народните представители Георги Близнашки, председател на  Инициативния комитет /ИК/, внесъл в Народното събрание подписката за национално допитване за въвеждане на мажоритарен  елемент в избирателната система, задължително гласуване и дистанционно, респективно електронно гласуване.

Според него мажоритарният елемент ще принуди политическите партии да издигат по-авторитетни личности.
Според Близнашки дистанционното, респективно електронното гласуване ще се окаже необходимо, когато се вземе решение за задължително гласуване, преди всичко за нашите сънародници зад граница.

Правната комисия е отхвърлила двете предложения за  произвеждане на национален референдум, а комисията за взаимодействие с граждански организации и движения не е стигнала до становище.

БСП иска въпросът за референдума да е само за задължително гласуване, което да важи само за гражданите на територията на страната и само за парламентарните избори. Мая Манолова от Коалиция за България поиска да се гласуват отделно трите въпроса в исканията за референдум на Инициативния комитет и на президента.

Против референдум съм за въвеждане на електронно дистанционно гласуване, защото този въпрос не е съобразен с решението на Конституционния съд, който го обявява за  противоконституционно, понеже не гарантира тайната на вота, каза Манолова.

От ГЕРБ и от инициативния комитет искат допитването да се проведе заедно с предсрочните парламентарни избори. Заместник-председателят на ПГ на ГЕРБ Цецка Цачева се обърна към политическите партии в Народното събрание да дадат гласовете си в полза на решението, с което се одобрява произвеждането на национален референдум за промяна на изборните правила.

Заместник-председателят на ПГ на партията Цветан Цветанов аргументира задължителния и електронния вот със създаване на условия за българите в чужбина да гласуват дистанционно, като  така сами "направят условията у нас такива, че да могат да се върнат обратно".

Лидерът на ДПС Лютви Местан обясни изчерпателно, защо движението е против референдума: Проблемът с пороците на политическата система е наш, на нашата собствена непригодност, на нашата  нереформираност, на нашата немодерност на партиите. И ние не  можем да прехвърлим собствената си отговорност върху българските граждани. (БТА)