Рязането на оградата с Турция било изразяване на мнение

Акцията на германски и полски правозащитници, които в неделя прерязаха символично оградата между България и Турция, е била третирана като изразяване на определени виждания на територия на държава-членка на ЕС.

Това стана ясно от отговора на външния министър Даниел Митов пред депутатите. Въпросът бе поставен на министъра от депутата от „Атака“ Магдалена Ташева, която обясни, че групата хулиганстващи граждани са нарязали стария кльон и са се опитали да нарежат и новото препятстващо съоръжение на браздата с Турция.

Той увери, че Външно министерство е приложило всички дипломатически инструменти, с които разполага, за да влезе в контакт с посолствата на държавите, на които са граждани протестиращите, а като държава-членка на ЕС България и в този случай е демонстрирала, че уважава правото на всяка личност на свободно мнение.

Ташева обаче заяви, че старият кльон е нарязан от „тази тълпа гамени, които изразяват мнението си с клещи и флексове“, и обвини министъра, че не изпълнява функциите, които му вменяват Конституцията и законите.

Министърът отговори и на въпрос на Велизар Енчев от Патриотичния фронт за отношението на България към Трансатлантическото търговско споразумение между Европейския съюз и САЩ.

По думите му в ЕС много страни го отхвърлят като неизгодно и противоречащо на европейското законодателство.

Митов заяви, че е естествено при такова голямо и сложно споразумение да има спорни въпроси, но България заедно с останалите страни-членки на ЕС подкрепя воденето на преговори.

Министърът подчерта, че пазарите на ЕС и САЩ в момента са силно ингегрирани, а основно предизвикателство на преговорите е преодоляването на регулаторните пречки, което ще е от полза най-вече за малките и средни предприятия.

По думите му именно участието в преговори е начинът страната ни да защити своя интерес. Министърът обаче подчерта, че България не подкрепя допускане до пазара или възможност за отглеждане на ГМО на територията на ЕС.

По повод вчерашното си изявление за нова Студена война, министърът изясни, че това е един от рисковете пред България и ЕС  - „подобна геополитическа стагнация, която можем да формулираме като Студена война“. Всички се надяваме, че няма да се стигне до подобен сценарий, но това е възможен риск и Блгария трябва да го изговори и постави пред себе си, смята министърът.