Правителството ще прави единна миграционна структура

Дългосрочната цел на правителството е създаване на единна миграционна структура и приемане на единен миграционен закон, който да обединява на национално ниво многото съществуващи в момента нормативни актове, съобщи зам.-министърът на вътрешните работи Красимир Ципов пред участниците в международна конференция "Миграционни предизвикателства пред България като външна граница на Европейския съюз", цитиран от БТА.

Ципов е категоричен, че е необходимо политическо решение за приетата, но не изпълнявана в момента интеграционна стратегия, което да включва и изготвяне на план за изпълнението й през 2015 г. Зам.-вътрешният министър отбеляза, че ще се работи за възстановяване на Националния съвет по миграция, структуриран през 2011 г., както и за промени в Закона за МВР, които да отделят дирекция "Миграция" от "Гранична полиция".

Нужни са и спешни действия за хармонизиране на националната нормативна база с европейското законодателство чрез въвеждане на две евродирективи, транспонирани в пакет, с нов закон за убежищата и бежанците, приемане на изцяло нов закон за бежанците в България.

Политиката по връщане на бежанци да бъде водеща със силно ангажиране на национално ниво, поиска още Красимир Ципов.

Според него добрата основа от 2009-20013 г. не е била използвана по най-добрия начин при кризата със сирийските бежанци.

30-километровата ограда по границата с Турция по думите на зам.-вътрешния министър е можела да бъде адекватна мярка, ако са били отделени пари от бюджета за т.нар доброволно връщане.

България все още няма програми за такова връщане, които да бъдат финансирани с държавни средства, отчете Ципов.

Той добави, че негативна, отслабваща системата за сигурност, е практиката да се командироват полицейски служители от вътрешността на страната по границата, защото се завишава криминогенната обстановка.

Липсата на стратегия и визия за управлението на миграционните политики показа, че всяко управление се нуждае от адекватна рамка, обобщи зам.-министърът на вътрешните работи.

От януари до октомври т.г. са подадени 135 хиляди молби за убежище на територията на Европа, което е с 50 на сто повече от предходната година, съобщи представителят на фондация "Ханс Зайдел" - Богдан Мирчев пред участниците в конференцията.