Имитира ли се дейност? НС даде старт на съдебната реформа

Идеята ВСС да не бъде постоянно действащ орган срещна сериозни критики от депутати не само от опозицията, но и ПФ, който стои зад кабинета, по време на обсъждането на Актуализацията на стратегията за реформи в съдебната власт. След бурни дебати в крайна сметка документът беше приет от Нардоното събрание със 173 гласа "за", четирима против от "Атака" и 18 въздържали се.

Христиан Митев от ПФ обяви, че по принцип обединението стои зад документа, но в същото време не смята, че ВСС не трябва да е постоянно действащ.

„Кое налага това? Ако целта е да се заменят едни членове на ВСС с членове от своята политическа квота, това е партийна самоцел, било то и от четирипартийния формат на управлението“, упрекна той.

Местан припомни, че основите на съдебната система са заложени в Конституцията.

„Тази стратегия може да определи много приоритети, но преди това ясно да посочи, че реализирането им е от компетенцията на промени в Конституцията и ВНС, но не може от името на върховенството на закона да стъпчем върховенството на закона“, настоя той.

Правосъдният министър Христо Иванов обяви, че има визия какво трябва да се направи и той лично ще работи за максимално мнозинство в парламента, ако се наложат промени в Конституцията, заради ВСС.

Според Четин Казак от ДПС документът няма прецизен характер, не е придобил вида, съдържащ нужните промени, не е бил достатъчно консултиран с професионалните среди, което се доказва и от факта, че главният прокурор Сотир Цацаров също изказа забележки към него.

„Този документ не отговаря както на очакванията на европейските партньори, така и на обществото“, настоя той.

Лидерът на БСП Михаил Миков определи актуализацията на стратегията като доста противоречив документ.

„Тази дискусия не беше нужна в този момент, предишната беше приета през 2010 г. по време на първото управление на ГЕРБ и никой не пита какво се изпълни от нея“, припомни той.

Според него се прави опит да се имитира някаква дейност и загриженост, а документът е отворен и декларативен.

Миков смята, че няма да изпълни целите си, без да бъде привлечена съдебната власт. Той също се обяви против искането ВСС да не е постоянно действащ, нито да се разделя на две колегии и поиска да се засили ролята на Инспектората, както и да се завишат изискванията към магистратите, които кандидатстват за ръководители.

Вицепремиерът Меглена Кунева коментира пред депутатите, че вероятно всички искат перфектна съдебна система. Тя обаче припомни старата максима, че перфектното е враг на доброто.

„Да направим една добра съдебна система“, каза Кунева и призова депутатите да имат усещане за спешност.

Лидерът на ДСБ Радан Кънев изрази надежда, че тези, които се страхуват от стратегията, да гласуват против нея, а не да се въздържат.

Той предупреди, че би било опасно реформата да се разглежда като реформа на кабинета.

„Срещу нас стоят много сериозни сили, те са рожба на наши действия или бездействия“, каза още един от лидерите на РБ.

От БДЦ пък обвиниха именно реформаторите, че целта им е да спечелят политически дивиденти и да си назначат свои хора, макар че проблемът на съдебната система е друг.

„Ще се опитате да ни излъжете, защото имитирането на реформи е това, което със сигурност владеете“, заяви Стефан Кенов от БДЦ.

От „Атака“ бяха против стратегията, защото според тях, както обясни Явор Нотев, тя няма съдържанието, което е удовлетворително и няма да изведе съдебната система от проблемите, в които е затънала.

В крайна сметка актуализацията беше приета с предложението на Миков тя да е в основата на бъдещи законодателни промени и управленчески действия в съдебната система.

Основните принципи, на които стъпва Стратегията, са гарантирането на независимостта на съда, превенция на корупцията и формите на нерегламентирано влияние, защитата на правата на човека, управление, основано на знанието, професионалното самоуправление, обществената достъпност на съдебните институции, които да станат открити към гражданите, възстановителните и интегриращите подходи за ресоциализация.

Въз основа на тези принципи в документа се предвиждат мерки за дълбока реформа на органите на разследването, чиято кариера да зависи от резултатите от делата, сериозно участие на съдиите в управлението на системата и повишаване на отговорността и отчетността на прокуратурата.