Новият дълг може да бъде намален, ако няма бюджетни дефицити!

Ако не искаме да теглим нов дълг, не трябва да имаме дефицит. Така финансовият министър Владислав Горанов коментира пред журналисти планирания нов заем от 8 млрд. евро, за което е необходимо парламентът да ратифицира подписания от правителството договор за дилърство със Citigroup Global Markets Ltd., HSBC Plc., Societe Generale и Unicredit Bank AG.

Горанов заяви, че планираният дълг може да бъде намален с 2 млрд. евро, ако от 2015 до 2017 г. страната избегне планираните дефицити.

Финансовият министър обясни, че договорът с консултантите се случва, за да се избегне рискът при евентуално разформироване на парламента страната да не може да си покрива задълженията, което би ни вкарало в "гръцки сценарий".

"С лека ръка говорим за дефицита, а колко остър става дебатът, когато трябва да го покрием. При липса на други инструменти, а те са основно приватизация, единственият вариант правителствата да финансират превишението на разходите над приходите е поемането на дълг. Затова е важен дебатът. Всички политически партии се убеждават, че не може с лека ръка да се правят бюджети на дефицит. Тази цена се плаща от всички нас. Дефицитите се финансират с дългове, които задължават бъдещите поколения“, коментира Горанов.

Той допълни, че по ратификацията на споразумението за 8 млрд. евро дебатът в рамките на управляващото мнозинство продължава, а лично той няма притеснение от инструмента, който е предложил.

Финансовият министър допълни: „Когато знаем, че следващите години ще имаме дефицит и огромни падежи на дългове, има две стратегии: можем всяка година да сключваме подобен агентски договор и да повдигаме темата дали държавата ще може да си покрива сметките. Тези 6 млрд., които ще падежират от 1 януари 2015 г. до 31 декември 2017 г., влизат в обхвата на тригодишното бюджетно планиране и е задължително да имаме визия как ще покриваме тези си задължения“.

По думите му, ако има някакъв политически катаклизъм и отново управлението бъде възложено на президента, има реален риск да не можем да финансираме текущите си задължения. Той обясни, че този риск се управлява с предложението му за рамков договор с банки партньори, което дава възможност да се поема дълг до 2017 г. в рамките на предвидените лимити.

Горанов определи като нездравословни спекулации твърденията на опозицията, че е нарушена Конституцията, като се поема 8 млрд. евро дълг. Горанов също така допълни, че поеманите от БСП и ДПС дефицити не са отговаряли на целите на обществото. АБВ нямат точна формула за ребалансиране на бюджета и неувеличаване на дефицита, каза той по повод днешния дебат в парламента.

„Тези 8 млрд. евро може да бъдат намалени на 6 млрд. евро, ако балансираме бюджетите от 2015 до 2017 г. Само че дефицитите не са причина, а са следствие от политиките по отношение на данъците, събираемостта и разходите, заложени в Закона за бюджета“, допълни Горанов.

"Всяко намаление на дефицита ще дойде по линия подобряване на събираемостта. Разходната част на бюджета е фиксирана“, допълни министърът.

Той декларира готовност да предлага мерки откъде дефицитът да се намалява, за да не се трупа допълнителен дълг. „Каквото и да направим, ще е грешно да оставим държавата и обществото без възможност да финансират поетите вече дългове“, предупреди той.

Горанов настоя, че ако страната не си плаща сметката, ще изпадне в гръцки сценарий. „Нашите южни съседи се лашкат между прагматичното управление и популизма. Аз не съм оптимист, че отказът от спазване на правила ще даде резултат. Предлагам в България да не правим дебата си за финансите по този начин“, каза Горанов.

Финансовият министър посочи още, че непопулярните решения изтощават всяко управление и е политически наивитет, ако партньорите на управлението са очаквали само позитиви.

Ако не искаме да имаме дълг, не трябва да имаме дефицит. Ако не искаме да имаме дефицит, трябва да харчим по-малко или да увеличим данъчната тежест, обясни още финансов министър. Според него има резерви при събираемостта и в разходната част.

По новия дълг сметките са коректни и точни, настоя той в отговор на въпрос.

Тъй като договорът за новия дълг предвижда максималният срок за връщане да е 30 години, а лихвата е до 10%, Горанов посочи, че при подобни случаи от 2002 до 2014 г. при емитирането на дълг е имало лихви в тези граници, а през 2013 г. е сключен договор с Дойче Банк без посочен лихвен процент в ратифицираните договори.

30-те години пък по думите му са шанс да изберем най-добрия срок на дълга, за да не се натрупат емисии и падежи в кратък период.

Горанов подчерта, че ако договорът бъде ратифициран, това не задължава държавата да тегли заем, ако намери друг ресурс.

Той за пореден път коментира, че при избора на подуправител на БНБ с ресор банков надзор ГЕРБ няма да позволят други партии да извлекат дивиденти за тяхна сметка заради кандидатурата на Димитър Костов, въпреки че управляващите отчитат професионалните му качества. Така стана ясно, че до есента този избор може да не бъде направен.

Още икономически и политически новини четете в Investor.bg

Вижте още във видеото на bgonair.bg:

Гледайте още видео материали от "България" на bgonair.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.