Българският износ губи позиции в ЕС, но расте извън Европа

Забавянето на европейската икономика вече се отразява осезаемо върху българските предприятия. Намаляващото търсене от основните ни търговски партньори в Европейския съюз води до спад на износа, свиване на промишленото производство и нарастващ натиск върху бизнеса. При среден икономически растеж под 0,8% в еврозоната българската индустрия е принудена да търси нови пазари и да ограничава разходите си.

България се нарежда на трето място в ЕС по спад на индустриалното производство през есента на 2026 г., а компаниите все по-активно се насочват към държави извън Съюза в опит да компенсират загубените поръчки. Успоредно с това предприятията предприемат мерки за оптимизиране на дейността и ограничаване на инвестициите, предаде БГНЕС.

Българският износ намалява, индустрията е сред най-засегнатите в ЕС

Данните на Националния статистически институт (НСИ) за 2025 г. и тенденциите през 2026 г. показват задълбочаващи се затруднения пред външната търговия. През миналата година общият износ на стоки от България се е свил с 3,2%, което означава стотици милиони левове по-малко приходи за икономиката. Ако към стоките се добавят и услугите, спадът на експорта достига 1,9% спрямо предходната година.

Най-силно засегната е търговията с държавите от Европейския съюз. През 2025 г. българският износ за тези пазари е намалял с 3,8%, достигайки обща стойност от 53,88 млрд. лева. Това поставя под натиск предприятията, чиято дейност зависи в голяма степен от поръчките на европейските им партньори.

Особено тревожна е ситуацията в промишлеността. Според данните за август 2026 г. България е сред трите държави в ЕС с най-голям годишен спад на индустриалното производство, като понижението надхвърля 9,4%. Тенденцията продължава негативното развитие от 2025 г., когато добавената стойност в добивната и преработващата промишленост, както и в енергетиката, е намаляла с 5%.

Германия, Италия и Румъния свиват поръчките към България

Икономическото забавяне при основните търговски партньори на страната се пренася пряко върху българските производители и подизпълнители. Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция формират близо 64% от износа ни за ЕС, което прави местната индустрия особено зависима от състоянието на техните икономики.

Германия, която традиционно е сред най-важните пазари за българските стоки, отчита спад на поръчките от страната ни с над 7,5% през първото полугодие на 2026 г. Намаление се наблюдава и при износа за Италия и Румъния, съответно с 6,2% и 4,8%.

Сред най-засегнатите отрасли е производството на разнообразни готови продукти. През 2025 г. износът в тази категория към европейските пазари се е свил с 14,7%. Секторът обхваща широк кръг потребителски стоки, чието търсене е особено чувствително към инфлацията и несигурността сред домакинствата. Допълнителен натиск оказва поскъпването на живота, като средното равнище на инфлацията в Европа достига 4,5%.

Затруднения изпитват и предприятията в машиностроенето и производството на оборудване. Техният износ намалява с над 5%, основно заради отложени или замразени капиталови инвестиции на западни компании.

Негативната тенденция не се ограничава единствено до европейските пазари. През 2026 г. спад от 8,4% се отчита и при износа за трети страни в категорията "Артикули, класифицирани главно според вида на материала", която включва различни суровини, материали и изделия от тях.

Българският бизнес търси нови пазари извън Европейския съюз

На фона на намаляващото европейско търсене българските предприятия все по-активно насочват продукцията си към държави извън ЕС. Данните за 2026 г. показват, че тази стратегия вече носи частични резултати.

През първите осем месеца на годината износът за трети страни се е увеличил с 4,4%, като общата му стойност надхвърля 21 млрд. лева. Ръстът показва, че част от компаниите успяват да компенсират загубените позиции на европейския пазар чрез разширяване на търговските си отношения с други държави.

Сред пазарите с положително развитие се откроява Турция, за която българският износ нараства със 7,1%. Увеличение от 5,5% се отчита и при експорта за Съединените щати. Българските предприятия търсят възможности за реализация също в Сърбия, Китай и Обединеното кралство.

Освен географското разширяване на пазарите, компаниите се ориентират и към нови продуктови категории, в които могат да постигнат по-добри резултати въпреки общото икономическо забавяне.

Рязък ръст при износа на растителни и животински мазнини

Един от най-силно представящите се сектори във външната търговия е този на мазнините, маслата и восъците от животински и растителен произход.

През 2025 г. износът на тези продукти за държавите от ЕС е нараснал с близо 44%. Още по-значително е увеличението при търговията с трети страни в началото на 2026 г., където ръстът достига 175%, а приходите надхвърлят 1,2 млрд. лева.

Тези резултати показват, че аграрният и хранително-вкусовият сектор успяват да се възползват от нововъзникнали възможности на международните пазари. На фона на недостига на определени продукти в световен мащаб част от българските производители намират реализация в пазарни ниши, които компенсират затрудненията в други отрасли.

Търговският дефицит расте, компаниите ограничават инвестициите

Въпреки положителните резултати при износа за трети страни общата външнотърговска картина остава неблагоприятна. Вносът продължава да надвишава износа, което задълбочава отрицателното търговско салдо на България.

През 2025 г. дефицитът в търговията с Европейския съюз е надхвърлил 6,6 млрд. лева, а общият търговски дефицит на страната е преминал границата от 10,5 млрд. лева. Това означава, че стойността на внесените стоки остава значително по-висока от приходите от износ.

Заради слабата икономическа активност в Европа българските предприятия са принудени да преразглеждат разходите и инвестиционните си планове. През 2026 г. компаниите са замразили средно около 15% от предвидените инвестиции в дълготрайни материални активи, включително машини, оборудване и производствени мощности.

В дългосрочен план възстановяването на конкурентоспособността на българската индустрия ще изисква повече инвестиции в иновации, автоматизация и производство на стоки с по-висока добавена стойност.

Моделът, основан предимно на ниски разходи за труд и производство по поръчка за големите германски и френски предприятия, показва все по-сериозни ограничения. Конкуренцията от Азия и Северна Африка допълнително засилва натиска върху българските производители, които трябва да търсят начини да предлагат по-сложни и конкурентоспособни продукти, вместо да разчитат основно на евтината работна ръка.