Приеха правила за предлагане на ръководство на Сметната палата

Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание единодушно прие процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председатели и двама членове на Сметната палата. Това се случва, след като в началото на годината парламентът гласува нов Закон за Сметната палата, чрез който се предвижда промяна в управлението на институцията.

Като цяло процедурите предвиждат изслушване на кандидатите пред Комисията по бюджет и финанси след първоначално подадени писмени предложения от страна на народните представители към председателя на НС в писмена форма.

Председателят се избира от парламента, а заместниците му също от Народното събрание по негово предложение. Един от членовете ще бъде избран от депутатите по предложение на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) и един от Института на вътрешните одитори в България (ИВОБ).

Процедурите предвиждат представяне на писмени мотиви към предложенията, публично оповестяване на документите на сайта на парламента не по-късно от 7 дни преди датата на изслушването и становища и въпроси към кандидата, които да бъдат предоставени поне 3 дни преди изслушването.

Депутатът от БСП Румен Гечев предложи документите да се оповестяват 14 дни преди датата на насроченото изслушване, но председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова изтъкна, че времето е твърде много, с което се забавя изборът.

След изслушването на кандидатите за председател, заместници и членове на Сметната палата, бюджетната комисия изготвя доклад и го внася в НС. Румен Гечев предложи да се прилагат и протоколи от решенията на ИДЕС и ИВОБ за направените от тях номинации.

В отговор на въпрос на Гечев дали са разписани процедури, при които председателят на Сметната палата може да възрази на избора на членовете и заместниците му, Менда Стоянова подчерта, че възражения може да прави единствено НС, като ако има такива, процедурата се повтаря.

Комисията по бюджет и финанси прие още и промени в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране (ЗДКИСДПКИ), които целят транспониране на евродиректива. Заместник-министърът на финансите Карина Караиванова представи мотивите, според които измененията са насочени към преодоляване предоверяването на кредитни рейтинги от страна на финансовите институции.

С промените се въвеждат задължения към управляващите дружества, пенсионноосигурителните дружества, както и към лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, да използват адекватни методи за оценка на рисковете и да не се доверяват единствено и механично на кредитни рейтинги.

Законопроектът усъвършенства процедурите по управление на риска на пенсионноосигурителните дружества и по този начин способства за повишаване на качеството на инвестициите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Независимо че пенсионноосигурителните дружества вече имат изградени системи за управление на риска, е възможно въведените със законопроекта задължения да бъдат свързани с допълнителни разходи за тях, но не се очаква те да бъдат прекомерни, гласят мотивите, представени от зам.-министър Караиванова.

С цел обезпечаване на надзора върху спазването на новите изисквания в преходните и заключителните разпоредби на законопроекта е предвидено и задължение на пенсионноосигурителните дружества да представят в Комисията за финансов надзор правилата за управление на риска и инвестиционните политики на управляваните от тях фондове в определен срок след влизането в сила на закона.

Бюджетната комисия гласува още законопроекта за Фискален съвет и корективни механизми, който предвижда независимо наблюдение и анализ на бюджетната рамка с цел поддържане на фискалната и макроикономическата стабилност.

Четете още икономически в Investor.bg