И други банки могат да се включат за дълга, разясни Менда Стоянова

Сумата от 8 млрд. евро е максимално допустимият размер на предлагания от правителството нов заем и е напълно възможно страната ни да не прибегне до цялата сума.

„Изрично в договора е записано, че цифрата от 8 млрд. евро е максималната. Действителната сума ще е равна на сумата, която е одобрена в Закона за бюджета за съответната година“, заяви председателят на Комисията по бюджет и финанси в парламента Менда Стоянова пред телевизия Bulgaria on Аir. Колко точно ще се емитира, зависи от изпълнението на бюджетите за следващите три години, за колкото е и срокът, в който ще се емитира дългът, заяви още тя.

По-рано през деня и финансовият министър Владислав Горанов каза, че новият дълг може да бъде намален, ако няма бюджетни дефицити.

„В този договор за дилърство няма специални клаузи, което го оставя отворен за всяка друга банка, която желае да се включи, стига да покрива условията по него. И тези четири банки могат да напуснат споразумението, когато пожелаят“, посочи още Стоянова.

По думите ѝ изборът на тези банки е бил заложен още в края на миналата година, когато държавата е трябвало да намери спешно пари, с които да се платят гарантираните депозити от КТБ.

„В края на миналата година трябваше да се намерят пари за депозитите на КТБ, като те бяха осигурени спешно с външен дълг. Нямаше време за нормална емисия и тези четири банки осигуриха мостово финансиране за кратко време. Условията, при които бяха избрани те, са със стандартна процедура - да извършват и пласирането на емисията, с която ще се възстанови този мостов кредит“, разясни процедурата Стоянова.

Максималната лихва от 10% е „абсурдна лихва, която е записана така, за да звучи абсурдно и да не дава никакъв сигнал към пазарите“, поясни още един спорен според опозицията момент председателят на комисията. Тя припомни, че в Конституцията е заложено тези договори да съдържат такъв параметър, но държавата същевременно е задължена да не дава никакви сигнали към пазарите за това при какви условия е готова да приема дълг. „Целта ни е да не се дават насоки на пазара за лихвените нива по новите облигации", каза Стоянова.

От тези максимални 8 млрд. евро около 6 млрд. евро ще са за рефинансиране на стари дългове, чиито падежи са през следващите три години, каза още Стоянова. По думите и остатъкът от максималните 2 млрд. евро е предназначен за нов дълг – за да финансира той евентуалните дефицити на държавата през следващите три години.

Стоянова определи аргументите на опозицията, че не се знае за какво ще се харчи заемът, като популистки. Липсата на съгласие и сред управляващите в коалиция партии тя обясни с наближаващите местни избори. Заради тях по-малките партньори в управлението – АБВ и Патриотичният фронт, ще продължат да се конфронтират с ГЕРБ, за да извлекат политически дивиденти, смята Стоянова.

„Популистки ход“ нарече тя и липсата на съгласие сред управляващите около кандидатурата на Димитър Костов за подуправител на БНБ по банковия надзор. „За съжаление, отново надделя популизмът над интереса на държавата“, заяви тя, като не уточни дали в крайна сметка се обсъждат и други кандидатури.
 

Още за бюджет и финанси четете в Investor.bg