Народна любов: ГЕРБ и БСП на едни 5% отстояние

Двете основни противостоящи си политически формации у нас (ГЕРБ и БСП) не бележат значим ръст или срив на потенциални избиратели, сочат последните данни от изследване на Агенция "Медиана", проведено в периода 12 – 15 юни.

Според социолозите двете партии се намират на приблизителна дистанция от 5%, като в последното тримесечие и двете леко са увеличили избирателите си.

Ако изборите са сега за ГЕРБ биха гласували 23,3 на сто от избирателите, докато за БСП, този процент е 18,7.

Трета се подрежда ДПС, която спрямо предходното изследване от март, губи малко от своята подкрепа и от 9,3% пада до 8,9 на сто.

Четвърти са Патриотите с 5%, следвани от националистите от "Атака" с 4,3 на сто.

На шестото място се нарежда Реформаторския блок с точно 4%, колкото е прагът за влизане в НС. Шансове имат и хората на Георги Първанов от АБВ, макар техният процент засега да е едва 2,8.

С цели 3 на сто се стопяват хората, които не биха пуснали бюлетина на един бъдещ вот. Ако през март те са били 33,7%, сегашното им нежелание е в границите на 30,7 на сто.

От "Медиана" посочват, че отношението към настоящето правителство продължава да е силно скептично. Половината от избирателите са по-скоро разочаровани от него срещу 25%, които смятат, че то вдъхва доверие.

"В основата на този скептицизъм е усещането, че нищо няма да се промени към по-добро, а е възможно и влошаване", твърдят социолозите. 

Средната оценка (по шестобалната система) на управлението досега леко се покачва до "Среден" 3.42, но продължава да бъде ниска (3.32 през март).

Този скептицизъм се пренася и върху основния аргумент на управляващите – "реформи". Едва 22% от хората смятат, че възможните реформи (в правосъдието, пенсионна, здравна, в енергетиката) ще доведат до позитивни промени за хората. Близо 60% са на мнение, че реформите ще бъдат или във вреда на хората или просто нищо няма да променят.

Външната политика на страната продължава да е обект на сериозни критики от страна на избирателите. Две трети от тях я определят като "подчиняване на страната на чужди икономически и политически интереси".

Очакванията, че възможен референдум (заедно с местните избори) ще повиши чувствително изборната активност, не намират потвърждение. Една четвърт (24%) дори не са чували за референдум, а 57% не знаят за какво ще бъде той.

"На практика, към момента референдумът е безразличен за близо половината от избирателите. Логично и заявеното желание да се участва в него е значително по-ниско от това на местните избори. Очертава се по-скоро обратната зависимост между местни избори и референдум. Не референдумът ще повиши избирателната активност на местните избори, а референдумът е възможно да се проведе именно благодарение на местните избори", коментират социолозите.

Според тях ако подобен референдум се проведе, резултатите от него, вероятно ще са твърде противоречиви, което пък ще даде широко поле за политически спекулации.

Засега, най вероятният резултат ще е: "За" част от депутатите да се избират мажоритарно; "Против" задължителното гласуванеИ и  липса на категоричност по въпроса за електронното дистанционно гласуване, заключават от "Медиана".