Чрез Захариева президентът се ангажира със съдебната реформа

Назначението на Екатерина Захариева за правосъден министър може да се тълкува като политически прочит, че президентът поема силен ангажимент за съдебната реформа. Това коментира юристът и експерт по конституционно право Атанас Славов в ефира на Bulgaria ON AIR.

"В свои изказвания президентът направи анонс, че съдебната система трябва да бъде завършена и това, че един от най-близките хора до президента става правосъден министър е силен сигнал. Ще ми се да вярвам, че този политически сигнал няма да остане просто за този момент, а ще продължи", обясни Славов.

Той посочи и друга възможност. "Президентът има конституционна инициатива, но нито един български президент не е упражнявал тези си правомощия. Плевнелиев може да е първият. Има поет ангажимент за продължаване на съдебната реформа, но ако това назначаване е за успокояване на тези, които искат по-радикална съдебна реформа, но вече да е вкарана в пътя, очертан от ГЕРБ, АБВ и ДПС с балансите вътре в колегиите - това би било негативен сигнал", допълни тезата си Славов.

Ако не се ревизират балансите в колегиите, които да гарантират независимост на съда и отчетност на прокуратурата тази съдебна реформа ще продължи по един много лош начин, смята юристът.

На пръв поглед Екатерина Захариева изглежда приятна, образована жена, с административен опит - това е добре, но мнозина в юридическите среди се притесняват, че тя има много малък опит в правораздаването, коментира от своя страна адвокатът проф. Иван Тодоров. Той поясни, че Захариева е била 3 години адвокат, а след това няколко години юрисконсулт, което по думите му е крайно недостатъчен опит.

"Много съдии, прокурори и адвокати веднага извадиха аргумента, че когато човек не е близо до съдебна зала - каква реформа ще направи в самото правораздаване. Правораздаването е консервативна система. Трябва да му познаваш вътрешните механизми, зависимостите, които съществуват вътре, за да можеш да ги промениш. Навлизането на един министър в работата отнема 6 месеца и едва след това той може активно да започне да променя нещата. Само промяната в Конституцията е една много добра първа стъпка, но е само около 3-4% от нещата, които трябва да се променят", обясни проф. Тодоров.

В тази система се знаят нещата - знае се кои са честните съдии и кои не толкова честни, и се знае, когато един човек се вкара в системата, дали той ще свърши работа, допълни юристът.

Промените в Конституцията в частта за съдебна власт се гледаха на второ четене на 9 декември в НС. Тогава ВСС беше разделен на две колегии - съдийска и прокурорска. Въпреки че разделянето предизвика сериозен дебат, то текстът, който "събори" правосъдния министър Христо Иванов от поста беше разпределението на квотите в съдийската колегия на ВСС. От РБ настояваха съотношението на членовете, излъчени от съдиите, и тези от парламента да остане във варианта от първо четене - шест към пет. Мнозинството на ГЕРБ, ПФ, АБВ, подкрепени от ДПС, БДЦ и Атака, обаче реши да намали членовете на съдиите. Промените в Конституцията минаха на трето четене на 16 декември - датата, на която беше обявена кандидатурата на новия министър на правосъдието Екатерина Захариева.

Целият разговор чуйте във видеото на Bulgaria ON AIR