Европа и Близкият изток се обединяват без САЩ: нова коалиция търси изход от войната с Иран

"Всичко е възможно" – това беше отговорът на Доналд Тръмп на въпроса дали би предприел нова атака срещу Иран след междинните избори. Опасенията относно последиците от евентуално завръщане към пълномащабна война доведоха до засилена дипломатическа активност. Очертаха се две значими инициативи – една от страна на европейски държави и една от страна на регионални сили – като последен опит да се предотврати или поне ограничи разрухата, която би причинил един нов конфликт. Ако тези усилия се увенчаят с успех, те биха могли да положат основите на нова „коалиция на желаещите“ за стабилизиране на Близкия изток, без водещата роля на САЩ, пише за RS Ели Геранмайе, старши експерт по политически въпроси и заместник-ръководител на програмата за Близкия изток и Северна Африка в Европейския съвет за външна политика.

Преговарящите

Първата инициатива обединява групата E4 (Великобритания, Франция, Германия и Италия) и групата R4 (Египет, Пакистан, Турция и Саудитска Арабия). Външните министри на тези държави се срещнаха в Истанбул на 23 октомври, за да обсъдят запазването на възможността за решение с две държави в израелско-палестинския конфликт, прекратяването на войната между САЩ и Иран, възстановяването на корабоплаването през Ормузкия проток и защитата на Саудитска Арабия от последната офанзива на хутите – йеменска бунтовническа групировка. От европейска страна, включването на Италия към групата E3 е положителна стъпка. То засилва дипломатическата тежест на Европа, като компенсира отслабването на позициите на Великобритания вследствие на Брекзит, както и загубата на регионално влияние от страна на Германия, породена от твърдата ѝ подкрепа за Израел. Отношенията на Берлин с Техеран също са обтегнати от 2022 г. насам, след като нарушенията на човешките права в Иран и военната помощ, която страната оказва на Русия, влошиха връзките. Италия няма подобен „багаж“ от проблеми, а освен това не участва в решението на E3 от миналата година за задействане на механизма за автоматично възстановяване на санкциите срещу Иран. Това би могло да помогне за отваряне на път към нови преговори.

Срещата в Истанбул също така показа значителното развитие на групата R4, създадена по-рано тази година в отговор на променящия се баланс на силите в Близкия изток. През август всички нейни членове, с изключение на Египет, подписаха "Отбранителния съюз от Мека" – военен пакт. Този пакт наскоро беше подложен на изпитание, когато страните членки задействаха мерките за колективна отбрана в отговор на офанзивата на хутите срещу Саудитска Арабия. Това обединение е сигнал, че регионалните сили са все по-склонни да поемат отговорност за собствената си сигурност. Втората дипломатическа Този процес започна три дни след срещата в Истанбул, когато ръководителите на службите за сигурност на Пакистан, Турция и Саудитска Арабия се срещнаха с иранските лидери в Техеран. Срещата беше опит на регионалните сили да предотвратят нов кръг от военни действия, като включат Иран в сериозен дипломатически процес. Тя също така позволи на Иран да бъде домакин, което му донесе пиар победа в момент, когато администрацията на Тръмп се опитва да наложи пълна блокада на страната.

Тези регионални сили трескаво се стремят към деескалация, тъй като Техеран даде ясно да се разбере, че отговорът му на евентуални нови удари от страна на САЩ или Израел би бил много по-разрушителен от всичко, което Близкият изток е преживял през последните осем месеца. Иран вече демонстрира обхвата на възможностите си чрез своя съюзник в Йемен. През последните седмици хутите нанесоха щети на критична инфраструктура в Саудитска Арабия и атакуваха корабоплаването в Червено море. Съвместни действия на хутите и Иран за блокиране на транзита през два жизненоважни водни пътя – Ормузкия проток и протока Баб ел-Мандеб – биха имали последици за световната икономика. По време на срещата в Техеран Пакистан, Турция и Саудитска Арабия вероятно са предупредили Иран, че по-нататъшни удари по критичната инфраструктура и гражданските обекти на съседните държави биха унищожили всяка възможност за регионална интеграция.

Коалиция на "средните" сили

Независимо дали тези инициативи ще се увенчаят с успех или не, те са показателни за променящата се реалност. Най-ярко впечатление прави отсъствието на САЩ и от двете срещи – европейските и регионалните сили все по-често се опитват да действат независимо от непредсказуемия Вашингтон, вместо в сътрудничество с него. За групата на четирите държави (Пакистан, Турция, Саудитска Арабия и Иран) подходът на администрацията на Тръмп спрямо Иран разруши убеждението, че въоръжените сили на САЩ осигуряват непоклатима защита на своите съюзници – реалност, с която европейците се сблъскват и по отношение на Украйна. САЩ и Израел може и да разполагат с военния капацитет да опустошат региона, но се оказаха неспособни или нежелаещи да спечелят мира. Изправени пред необходимостта да се справят с последствията, държавите от Близкия изток и Европа осъзнаха, че за гарантиране на собствената им сигурност са необходими по-сериозни дипломатически усилия. Ако войната и политиката на "максимален натиск" тласнат Иран – страна с население над 90 милиона души – към държавен колапс, последиците за съседите му и за Европа биха били катастрофални. Това е особено тревожно, като се има предвид, че нито САЩ, нито Израел вероятно биха инвестирали времето и средствата, необходими за възстановяването на страната. И все пак, елитът на Ислямската република... вероятно ще останат на власт в обозримо бъдеще. И както показа срещата в Техеран, твърдолинейните военни фракции, които войната изведе на преден план, понастоящем доминират при вземането на решения.

Предотвратяване на катастрофа

Непосредственият приоритет и в двете направления е да се предотврати завръщането към война с висока интензивност. Предстои да видим дали групата E4+R4 ще успее да повлияе както на Тръмп, така и на Техеран, за да се сложи край на конфликта и да се възстанови корабоплаването през Ормузкия проток. Но ако използват общия си лост за влияние по-целенасочено и с по-голяма решимост, те биха могли да придадат нова сила на дипломацията. По-активното сътрудничество с държавите от групата R4 би осигурило на Европа по-добър достъп както до Вашингтон, така и до Техеран – две страни, които все по-често пренебрегват европейското влияние. Това би увеличило шансовете на Европа да постигне две от своите стратегически цели: гарантиране на мирния характер на бъдещата ядрена програма на Иран и стабилизиране на Близкия изток. Освен това, E4 и R4 биха могли да използват общата си икономическа тежест, за да призоват Китай – чрез силните му търговски връзки с Иран – да съдейства за трайното отваряне на Ормузкия проток.

Регионалните сили също виждат полза от задълбочаването на сътрудничеството с Европа. В сравнение с Русия, Китай и САЩ, европейците могат да предложат по-надеждно партньорство в сферите на сигурността, отбраната и икономиката. Тъй като държавите от R4 се стремят да укрепят отбраната си, да модернизират въоръжените си сили и да възстановят икономиките си след поредица от войни, Европа остава за тях привлекателен партньор.

Групата E4 би могла също така да помогне на средните сили в региона да ограничат и евентуално да смекчат поведението както на Израел, така и на Иран. Европейците биха могли да възпрат израелските военни действия в Ливан и Сирия чрез засилена икономическа и техническа подкрепа за централните правителства, както и чрез увеличаване на финансирането за ливанските въоръжени сили. По същия начин, държавите от R4 биха разчитали на европейските страни за разширяване на мерките, насочени срещу израелската политика на окупация и незаконните селища.

Що се отнася до Иран, Европа и нейните регионални партньори биха могли да използват перспективата за евентуално облекчаване на санкциите, за да подтикнат Техеран към по-солидно споразумение относно ядрената му програма и към ограничаване на дестабилизиращите му действия в Близкия изток. E4 и R4 споделят опасенията, че в рамките на бъдеща сделка с Иран, Вашингтон може да се съгласи на ограничаване на ролята на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) при мониторинга на иранските ядрени дейности. Поради това европейците биха могли да поставят облекчаването на санкциите на ЕС в зависимост от засилването на международния контрол – независимо от това какви двустранни договорености постигнат Вашингтон и Иран. Групата R4 би могла да подсили това, като предложи да бъде първият инвеститор в иранската икономика след отмяната на санкциите – предвид факта, че европейските компании, опасявайки се от репутационни рискове, вероятно ще се завърнат по-бавно.

Както E4, така и R4 разглеждат иранската програма за ракети и дронове като пряка заплаха. И все пак, именно поради доказаната ѝ ефективност през изминалата година, е малко вероятно Техеран да се съгласи на значително ограничаване на тази програма. Вместо това, E4 и R4 биха могли да засилят усилията си за забавяне на напредъка на Иран, като прекъснат веригите за доставки от Китай и Русия и възпрепятстват пратките, предназначени за групировки като "Хизбула" и хутите. Те биха могли също така да окажат натиск върху Пекин да изиска от Иран да спре трансфера на технологии към недържавни въоръжени субекти.

Сигурност без свръхсили

Форматът E4+R4 създава възможности за европейците и регионалните сили да положат основите на по-широка архитектура за сигурност в Близкия изток – такава, която надхвърля рамката на възпиране, заложена в „Меканския пакт“. В дългосрочен план тя би могла дори да включи Иран и Израел, обединявайки „техеранското направление“ и „Авраамовите споразумения“ в единен процес. Собственият опит на Европа със механизмите за сигурност в рамките на ЕС би могъл да се окаже полезен за деескалация на напрежението, управление на военния потенциал и, в крайна сметка, за изграждане на споделена сигурност и просперитет. Завръщането към пълномащабна война между Америка и Иран може да се окаже неизбежно, предвид инстинктите на Тръмп за игра с нулев резултат и очевидното му желание да остави наследство, основано на твърда сила. Но дори усилията на E4+R4 да се провалят, те очертават един зараждащ се ред, оформен от средните сили в региона. Тези държави сега гледат към Европа, а не към Америка, за да подсилят дипломацията си. За европейците това е шанс да използват дипломатическата си тежест след дълъг период на ограничено влияние в Близкия изток. Заложеният в инициативата ангажимент към деескалация и по-приобщаващ дипломатически подход е точно това, от което регионът се нуждае.