Десни срещу леви: Почит за жертвите на комунизма, не и на фашизма

Парламентът почете жертвите на комунизма разделен и с остри реплики между десни и леви. 1 февруари е денят, определен официално за почит на хората, загинали по време на комунистическия режим в България.

ГЕРБ го отбелязаха с декларация, с която нападнаха социалистите от трибуната на Народното събрание. Спас Гърневски припомни за убийствата без съд и присъда, изчезналите безследно хора и насилието след 9 септември.

"Безспорно една от най-безродните, най-престъпните, е датата 1 февурари 1945. На този ден преди 73 г. се провежда т. нар. Народен съд, организиран от комунистическата пратия. Разстреляни същата нощ в тила, по болшевишки патент, са регентите на царя - княз Кирил, Богдан Филов и ген. Никола Михов, министри, народни представители, царски съветници. Цели 147 представители на елита на нацията, са заровени със сгурия в ями в централните гробища", припомни Гърневски.

Той призова и да се освети цялата истина за най-голямото зло след фашизма през 20 век - комунизма, "без легенди и митове, без маска и грим".

Депутатът от ГЕРБ настоя и че комунистическата партия е предала собствените си идеалисти след 10 ноември 1989 г.

"Не продадохте ли на 10 ноември идеите на Вапцаров, не се ли превърнахте в негови духовни убийци, когато се пребоядисахте като капиталисти", запита риторично той.

"Всичко, което народът беше съградил, го присвоихте, децата ви са на Запад, отвън ви чакат тежки западни лимузини, пленумът ви е натежал от милионери от псевдоприватизацията, но умовете ви са все така на изток, към гнездото на злото, защото без него нямаше да имате безконтролната си власт цял половин век! Като ви гледам и слушам, разбирам, че от комунистическата зараза отърваване няма!", продължи Гърневски.

"Не е грях, че някой се е заблуждавал и вървял в абстракцията на комунизма, грях е, когато си разбрал истината за престъпленията му, и въпреки това си останал верен заради парите и властта", заключи депутатът от ГЕРБ.

БСП обаче отказаха да приемат упреците. Валери Жаблянов отвърна на Гърневски, че няма как БСП да бъде изправена на "подсъдимата скамейка поради една проста причина, защото беше партията, която води въоръжената война срещу фашизма и монархо-фашизма".

Затова той призова депутатите да почетат с минута мълчание жертвите на фашизма, хилядите партизани, обесените в затворите за обществената безопасност.

Това обаче не се случи, защото преди него Спас Гърневски поиска да се почетат жертвите на комунизма, а шефката на НС Цвета Караянчева се съобрази с предложението му.

В спора за наследството на "комунизма" се включи и ДПС. Йордан Цонев призова да се помни историята в пълнота, защото тя е важно нещо за бъдещето.

Той призова да не се пропуска един от най-мрачните моменти от комунизма, "опитът за прочистване на етническите турци, на българските мюсюлмани, който беше проведен в няколко етапа и в най - пиковия си момент беше съпроводен и с много жертви".

Решението на 1 февруари да се почита паметта на жертвите на Народния съд беше взето през 2011 г. от кабинета "Борисов", който прие предложението на двама президенти – Желю Желев (1990 – 1997) и Петър Стоянов (1997 – 2002).

На тази дата през 1945 г. първи и втори върховен състав на Народния съд бележат историята на Третата българска държава с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици.

Осъдени на смърт са 67 депутати от ХХV народно събрание, трите правителства за периода януари 1941 г. до 3 септември 1944 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов (общо 23 политици), както и тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов.