Евролидерите в НДК за "Софийска програма за Балканите"

Софийска програма за Балканите ще бъде приета на срещата на върха ЕС-Западни Балкани този четвъртък. Тя ще е анекс към политическата декларация, с която ще излязат в българската столица 28-те европейски премиери и президенти и техните колеги от шестте държави от Западните Балкани - Сърбия, Черна гора, Република Македония, Албания, Босна и Херцеговина и Косово.

"Софийската програма разписва конкретни съвместни проекти и програми, за да бъде осъществена икономическата интеграция на региона", съобщи пред "24 часа" министърът на българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова.

На срещата на 17 май ще бъде дадено началото и на първия съвместен проект от софийската програма. Това символично ще е газовата връзка между България и Сърбия, за която ще се подпише меморандум.

Срещата на върха ще бъде домакинствана съвместно от председателя на Европейския съвет Доналд Туск и българския премиер Бойко Борисов.

Всички членки на ЕС са потвърдили своето участие, както и страните от Западните Балкани. Сръбският държавен глава Александър Вучич и косовският Хашим Тачи също вече са обявили лично, че ще седнат на една маса по време на разговорите в София на 17 май.

В срещата на върха ще участват и 4 международни институции, които са основните финансови партньори за проектите в региона - Световна банка, Европейска инвестиционна банка, Европейска банка за възстановяване и развитие и Регионалния съвет за сътрудничество.

Тези четири институции би трябвало да финансират повечето инфраструктурни проекти от Софийската програма за Балканите. Според изказвания на премиера Бойко Борисов общата стойност на проектите надхвърля 30 млрд. евро.

Сред тях са магистрали София - Скопие, Атина - Солун - Скопие - Белград - Централна Европа, Солун - София - Видин - Централна Европа, скоростни жп линии София - Скопие и София - Белград, транспортен коридор Бургас - Дурас, както и телекомуникационна свързаност.

Вече на техническо ниво е готов и текстът на политическата декларация и по него има предварително съгласие от всички страни в ЕС, каза Павлова.

Дори и посланиците на петте държави в ЕС - Румъния, Словакия, Гърция, Кипър и Испания, които не признават Косово като държава, са одобрили текста.

Поради спорния статут на Косово в документа ще се говори не за държавите от Западните Балкани, а за партньорите на ЕС в региона. Освен това на разговорите няма да има знамена на страните.

Лидерската среща ЕС-Западни Балкани безспорно е гвоздеят сред събитията на българското председателство, подчерта ресорната министърка. Преди нея обаче ще има още един много важен неформален Европейски съвет.

Той ще е на 16 май и за него пристига и върховната представителка на ЕС за външната политика Федерика Могерини.

"Всички се фокусират върху срещата със Западните Балкани, но всъщност тази седмица София е домакин не на едно, а на две големи събития на най-високо равнище", каза Павлова.

За първи път неформална среща на държавните глави на ЕС по обявената от Доналд Туск лидерска програма на ЕС ще се проведе извън Брюксел, обясни Павлова.

Основната тема на вечерята на 16-и е Дигитална Европа и иновацията. Лидерите ще дебатират как ЕС да поеме водеща роля в развитието на новите технологии, където засега основен водач е САЩ. Но ще се обсъдят и още две важни теми.

Първата е ядреното споразумение с Иран и дали ЕС ще остане в него, след като Доналд Тръмп изтегли САЩ. Според постигнатото през 2015 г. споразумение Иран спря своята програма за ядрени оръжия, а останалите държави свалиха търговското ембарго срещу страната. Миналата седмица обаче Тръмп изтегли САЩ от споразумението и дори вече наложи първи санкции на Техеран. Засега ЕС обяви, че ще се придържа към документа, докато Иран го спазва. В София обаче трябва да бъдат набелязани конкретните действия. В събота Бойко Борисов обясни, че България подготвя следядреното споразумение.

"В момента България подготвя следядреното споразумение, зад което Европа застана, Турция застана, Русия застана. Но ситуацията в Близкия изток също никак не е добра. И за подобряването на отношенията с Русия имаме от президента на САЩ Доналд Тръмп много топло, мило писмо за това колко много разчита на нас и за НАТО, и за региона", съобщи премиерът.

Тръмп писа на Борисов и че трябва да се видят скоро.

Пак в София трябва да бъдат обсъдени и ответните мерки на ЕС срещу САЩ, ако Тръмп спази заканата си и наложи мита върху европейската стомана и алуминий. В началото на май американският президент отложи с месец намерението си да въведе защитни мита срещу европейски стоки.

Президентът на ЕК Жан-Клод Юнкер пък вече предупреди, че Европа е готова да отговори със същото, като визира като подходящи за облагане с мита мотоциклетите "Харлей-Дейвидсън" и джинсите.

Тези дискусии ще се водят на неформалната вечеря на европейските лидери, която ще бъде в "София Тех парк".

Отново на 16 май в София ще има срещи на двете най-големи европейски партии. През деня ще се съберат премиерите и президентите от ЕНП, в който формат в рамките на броени дни отново ще се видят Борисов и германският канцлер Ангела Меркел.

По същото време президентът на европейските социалисти Сергей Станишев и лидерката на БСП Корнелия Нинова ще домакинстват срещата на ПЕС, в която ще участват левите европейски премиери и президенти.

Реално София ще започне да приема първите пристигащи още на 15 май. Тогава идва испанският премиер Мариано Рахой. Той ще има двустранни срещи с Борисов, а на следващия ден ще участва и в неформалната среща на Европейския съвет.

Вероятно е обаче Рахой да не остане за срещата със Западните Балкани, въпреки че Испания ще подпише и подкрепи политическата декларация от нея.

Западните Балкани ще са основен приоритет на ЕС и след приключване на българското председателство на 1 юли.

Австрия е поела в програмата на своето председателство 3 от българските приоритети - Западните Балкани, политиката по сигурност и дигитална Европа, каза Лиляна Павлова. Следващият председател - Румъния, пък щяла да се съсредоточи върху източното партньорство - Украйна, Беларус, Молдова.

Хърватия вече е потвърдила, че Западните Балкани ще са в приоритетите им и иска да бъде домакин през 2020 г. на нова лидерска среща ЕС - Западни Балкани, за да се обсъди напредъкът по Софийската декларация, каза Павлова.

До края на българското председателство трябва да бъде предложена и реформата на системата за сигурност и миграцията, съобщи още Лиляна Павлова.

Предложението вече е било обсъдено в подробности на по-ниските нива и би трябвало да бъде поставено на последния за българското председателство Европейски съвет в Брюксел.

Реформата залага както на "моркова", така и на "тоягата" и не е само за прословутата релокация, разказа Павлова. За разлика от предложението на Еврокомисията, която иска да наказва държави, които не приемат бежанци на своя територия, финалният вариант предвижда и въвеждането на стимули за тези държави, които решат да релокират бежанци и да ги интегрират.

Освен това се предвижда много по-силна подкрепа за фронтовите страни, включително и с автоматично задействане на механизми за финансова и техническа помощ и усилване на граничната им охрана с "Фронтекс" в случай на нужда.

България предлага механизъм за управление на кризи и залага на превенцията, за да не се стигне никога повече до нивата на мигранти, които видяхме през 2015 - 2016 г., обясни Павлова.

Преговорите по новата дългогодишна финансова рамка на ЕС също са сред приоритетите в последните 2 месеца на българското председателство. Целта е да се докарат до такава фаза, че да не е възможно забавяне в преговорите след юли.

"Главната цел е преговорите да приключат преди изборите през пролетта на 2019 г. и да няма забавяне, което отново да доведе до нулеви години за европейските фондове, както това се случи в сегашния програмен период", обясни Павлова.

Преговорите по създаване на енергийния съюз и най-вече директивите за енергийната ефективност също би трябвало да приключат до края на нашето председателство.

Има и доста теми от дигиталния пакет, които имаме амбицията да довършим, ако е възможно, каза още Павлова.
Сред тях са директивите за авторските права, преноса на данни, аудиовизуалните права и защитата на личните данни и киберсигурността. Със сигурност в тях ще трябва да се отразят и последните скандали с изтичането на лични данни от фейсбук, обясни българската министърка.