Икономиката - важният акцент за институциите на ЕС

"България очаква новият мандат на европейските институции да бъде посветен на реалното икономическо, социално и научно сближаване. Ако ЕС не инвестира в своето социално и икономическо единство, вътрешното разделение ще продължи да застрашава принципите и устоите на съюза". Това заяви президентът Румен Радев в изказването си на 15-ата среща на държавните глави на парламентарните република в Европейския съюз, която се провежда в столицата на Гърция, Атина, цитиран от прессекретариата на държавния глава. 
 
Президентът Радев посочи, че Кохезионната политика на ЕС остава приоритет за България, но нейната устойчивост ще зависи все повече от равномерното разпределение на научната и образователна инфраструктура в Европа като фактор за национален икономически растеж. За България успехът на Кохезионната политика ще се измерва в преустановяване на емиграцията и на това младите хора да намират своята перспектива за развитие у нас, заяви още Румен Радев. Акцент бе поставен върху необходимостта от преодоляване на различията между Изток-Запад и Север-Юг в Европа.
 
В изказването си на форума българският президент подчерта, че срещата на върха съвпада с динамични промени в средата на сигурност, на предизвикателства пред икономиката и климата. В тази обстановка първостепенна задача на държавите-членки на ЕС е гарантирането на сигурността на гражданите и на условията за стабилност и просперитет.
 
"Европа все още се фокусира предимно върху последствията и по-малко върху причините за миграцията, а ЕС все още е зает основно да реагира на промените в средата за сигурност, докато другите стратегически играчи променят тази среда в свой интерес, докато мигрантският натиск остава за нас", посочи Румен Радев.
 
По думите на президента Европа се нуждае от по-високи амбиции в сферата на сигурността и от всеобщ подход на ситуационна осведоменост и предсказуемост, бързо вземане на решения и нови гъвкави механизми за тяхното изпълнение. "ЕС се нуждае от оперативен план за защита на външните – особено сухопътните граници, в случай на нов голям миграционен натиск, който да не допуска заплахи за сигурността на гражданите или хуманитарна криза. Преди две години поставих този въпрос на заседание на Съвета на ЕС и днес ситуацията отново потвърждава необходимостта от подобна стъпка", заяви държавният глава.
 
Румен Радев отново призова за засилване на охраната на външните европейски граници и за реформи в Дъблинския регламент и европейската политика за предоставяне на убежище. Това са неотложни мерки, които засягат пряко България и другите държави-членки по външните граници на ЕС, но и способността на съюза да действа като единна общност.
 
"Европа се нуждае и от много по-активно проектиране на влияние извън географските граници на ЕС и от много по-голяма ангажираност към държавите на произход на мигрантите за укрепване на тяхната сигурност и икономическо развитие, на системите на здравеопазване и образование", заяви още българският държавен глава. По думите му, ако това не се случи, Европа няма да бъде в състояние да постигне желаното ниво на вътрешна сигурност, независимо от непрекъснато нарастващите разходи.
 
Във форума на най-високо равнище в Атина участват президентите на България, Гърция, Хърватия, Естония, Германия, Унгария, Ирландия Италия, Латвия, Малта, Полша, Португалия и Словения.