Властта е в обяснителен режим, протестите не са само на жълтите павета

Недоволни и управляващи - има ли пресечна точка и възможен край на протестите? Темата коментираха политолозите Анастас Стефанов и Георги Киряков.

Георги Киряков от своя страна посочи, че движещата сила на протеста е гражданското общество.

"До началото на протестите в политическата игра липсваше трети играч - суверенът. Той се появи с определени искания, които изостриха обществения конфликт. Появи се някаква част от суверена, по-активна, която също предяви претенции за участие в този конфликт по свой си начин. Макар че там присъстват доста стари политически лица, то отвъд тях си има едни хора - някои го наричат гражданско общество - които пожелаха този конфликт да престане. Пожелаха властта и нови избори", обясни той пред Bulgaria ON AIR.

Анализаторите изразиха мнение, че гражданското недоволство не се фокусира единствено в столицата и този факт често се подценява.

"Много често ограничаваме мисълта си до наблюдението си какво се случва в столицата. Имаме паралелна културна действителност, която функционира в България, коренно различна от тази в столицата. Веднъж седмично се обявява едно по-значимо събитие - това е неслучайно. Във всеки един ден, в който есента и зимата наближават, приоритетите на хората се променят. Тепърва ще започнем да се занимаваме с бюджет, с икономически проблеми и т.н. Конюнктурата има сложен характер", каза Стефанов.

"Управляващите в момента със зъби и нокти се опитват да изместят фокуса върху това дали протестът има ясно очертано лидерство. Същественият въпрос е дали стоят основанията за масовото недоволство. Не само в София и не само на жълтите павета хората подкрепят искането за оставка на кабинета. Извън столицата хората също са възмутени", обясни той.

Политолозите подчертаха още, че протестът като такъв, не е хомогенен, целите му са различни и не трябва да се пренебрегва извличането на политически дивиденти от гражданското недоволство.