Подкрепата за протестите остава, но е по-голяма извън София

Продължаваща подкрепа за протестите, задълбочаваща се ерозия на доверието към институциите, премиера и правителството, неясен изход от политическата криза и консолидация на вътрешното ядро на ГЕРБ, показва тримесечно национално-представително проучване на Алфа Рисърч.

 

Около две трети от пълнолетните българи (66.2%) продължават да изразяват принципна подкрепа за протестите в страната, въпреки резервите към техния състав и изразни средства. 

 

Наблюдава се обаче интересна тенденция спрямо първоначално регистрираните през юли данни – намалява категоричната подкрепа за тях в София, а се увеличава тази в по-малките населени места.Изследването показва, че отделните социални групи проектират върху протеста своите собствени проблеми и очаквания, което му дава по-широк прочит и отзвук от ангажираността на непосредствените участници в него.

 

Протестите, сблъсъкът между институциите и засиленият медиен фокус върху корупцията увеличават ерозията на доверието към управляващите. Одобрението към правителството се установява на критичните 12.8%, а към парламента спада до 7.6%, при над 60% недоверие. Главният прокурор Иван Гешев, който зае поста с 27% подкрепа сега се одобрява от 12.2%, при 54.6% критични оценки. Единствено полицията успява да увеличи нивата си на доверие, като през септември положителните оценки за дейността й, обратно на ситуацията през юли, започват леко да доминират над отрицателните (30.2% - 27.7%).

 

Българите посрещат есенно-зимния сезон със значителна доза песимизъм и несигурност. За разлика от пролетта обаче, когато страховете се концентрираха около избухналата пандемия от COVID-19, в момента най-голяма тревога буди не здравната, а икономическата и политическа ситуация. 

 

50% очакват влошаване на икономиката в близките месеци, срещу 15.3%  - подобрение. 14.9% очакват разрешаване на политическата криза, 54% - изострянето й. На този фон, безпокойството от разпространението на коронавируса отстъпва на по-заден план – 22.6% са оптимисти, 31.9% - песимисти. Сами по себе си тези числа обаче не дават основание за оптимизъм, защото подценяването на вируса и предпазните мерки може да има бумерангов ефект – задълбочаване на здравната, а оттам – ескалация и на икономическата, и на политическата кризи.

 

Ако диагнозата на сегашната ситуация с доминиращата опасна тенденция към делегитимиране на институциите е ясно видима, то изходът от нея остава твърде неясен. При 66% подкрепа за протестите, само 44% настояват за незабавна оставка на кабинета и бързи предсрочни избори. Общо 56% са за редовни избори, като от тях 31% смятат, че правителството трябва да продължи работата си до произвеждането им, а 25% са за експертен кабинет, който да довърши мандата.

 

Ако изборите бяха днес, с най-голяма вероятност бихме имали 6 партиен парламент, който предвид позициите и (не)съвместимостите между основни политически сили би бил изправен пред сериозни трудности да излъчи правителство. Трябва да се отбележи и това, че 10.1% от твърдо решилите да гласуват все още избират кого да подкрепят, което може да пренареди редица позиции в реална ситуация на вот. Две са основите предизвикателства в развоя на обществените нагласи пред изборите, независимо дали редовни или предсрочни – първо, дали ще израсне силна дясна модернизационна алтернатива на ГЕРБ и второ, дали новите партийни проекти ще запазят притегателността си, когато представят новите си лица и програми.