Възможно ли е служебното правителство да стане редовно?

"Има такъв народ" направи предложение за правителство още преди президентът да им е връчил мандат и това разпали коментарите в обществото. Някои създаваха комични космически колажи в интернет, други свиреха на китара и пееха тихи послания към други партии, а политолозите имаха много повече ефирно време.

 

 

"Напълно е възможно служебният кабинет да продължи да работи като редовен, ако се спазят всички конституционни изисквания. Процедурата за съставяне на правителство е ясно регламентирана - за да се сключи това нещо, това означава, че след като бъде връчен проучвателният мандат, кандидатът за министър-председател ще трябва да представи структура и състав на кабинета", обясни преподавателят по конституционно право в Пловдивския университет доц. Христо Паунов пред Bulgaria ON AIR.

 

Начинът това да се случи е с един от трите проучвателни мандата да бъде избран сегашният министър-председател - Стефан Янев, за редовен, който след това да бъде гласуван от 46-ото Народно събрание. Бъде ли одобрен, Янев трябва да предложи състав, който да бъде следователно утвърден и гласуван от НС, стана ясно от думите на доц. Паунов.

 

"Служебното правителство няма определен мандат - то е във функцията, докато не бъде избрано редовно. Без правителство няма да останем, такава опасност не съществува", увери преподавателят по конституционно право в Софийския университет доц. д-р Христо Христев.

 

Броят гласове, с които да бъде избрано редовно правителство, не е строго определен в Конституцията. Хипотетично Народното събрание може да излъчи кабинет само с 61 гласа при кворум от 120 депутати. Но според доц. д-р Христев са нужни 121 народни представители, за да бъде правителството устойчиво.

 

Доц. Паунов обърна внимание на изненадващата роля на формирането на различните парламентарни групи, като в процеса може да обърка математиката на мандатите, обявени от ЦИК.

 

"При тази разлика - 65 мандата за "Има такъв народ" и 63 мандата за ГЕРБ-СДС, трябва да видим как ще се сформират техните парламентарни групи. Чисто теоретично депутати от листата на една партия могат да влязат в друга парламентарна група и мандатите да се окажат доста различни", изтъкна преподавателят по конституционно право в Пловдивския университет.

 

"Щом се обръщаме до точките и запетайките на Конституцията за това дали ще имаме управление, значи сме в кризисен тип ситуация, в която нямаме очертано мнозинство. Мнението на експерти и граждани е да искаме ясно и поставено на принципи управление, а не на хватки с процедурата, която да излъчи правителство без видима и прозрачна подкрепа, излъчена от гражданите. Намираме се в криза на демократичната система, а тези, обещавайки да я променят из основи, рискуват да я сринат", алармира доц. д-р Христев.

 

Нови избори при изтичане на трите проучвателни мандата може да има през втората половина от октомври. 

 

"Точно определен срок, който да произлиза от конституционната уредба, нямаме. Предвидено е в Конституцията президентът да може да разпусне НС месец след като е стъпило в длъжност. Конституирането на НС ще протече по-рано, според мен извън този срок ще има яснота има ли правителство или не", смята преподавателят по конституционно право в Пловдивския университет.

 

Експертите обърнаха внимание и на порочна практика на ЦИК - обявяването на народни представители за неизбрани, какъвто е случаят с Бойко Борисов.

"От датата на изборите, от този момент се счита този човек за избран депутат. Като такъв пред НС, ако не желае, той трябва да си подаде оставката", обясни доц. Паунов. 

 

"Защитима е тезата за противоконституционност. Ние, за съжаление, в последните 10 години неведнъж вървим в посоката да се приемат практики в разрез на Конституцията", посочи доц. д-р Христев.

 

Гледайте целия разговор във видеото.