Емисиите на парниковите газове у нас 4 пъти повече от тези в ЕС

България е най-въглеродно интензивната държава-членка на ЕС. Към 2016 г. интензитетът на емисиите на парникови газове в икономиката ни е над четири пъти по-висок от средното за ЕС ниво. Това съобщи днес служебният министър-председател Стефан Янев на форума "Зеленият преход - решения и предизвикателства за България", предаде БТА

Приветствам зелената идея, приветствам усилията да съхраним околната среда, нашата природа и природни дадености. Добре осъзнавам необходимостта от адекватно адресиране на всички онези проблеми, свързани със замърсяването и климатичните промени. Споделям разбирането, че инвестицията в зелени технологии е инвестиция в бъдещето, в нашата обща перспектива за устойчиво развитие и просперитет, посочи Янев. Той каза, че Европейската зелена сделка се опитва да превърне Европа в първия климатично неутрален континент. В този процес ЕК се стреми да постигне допълнителни намаления на емисиите на парникови газове до 2030 г., с което до подпомогне темповете и действията в прехода за неутралитет към 2050 г., както и с оглед да се гарантира лидерската роля на ЕС за справяне с глобалните предизвикателства по устойчив начин.

Служебният премиер изтъкна, че страната ни е сред тези, които са най-засегнати от прехода към климатична неутралност поради зависимостта си от изкопаеми горива и въглеродно-интензивни процеси в сектора на енергетиката и особеностите на националната икономика, каза Янев. По думите му преходът към декарбонизация поставя редица предизвикателства пред българската индустрия като повишаване на цените на енергийните ресурси, изместване на производството в други държави и повишаване на вноса на суровини извън ЕС.

Бизнесът и общините се нуждаят от помощ, за да се адаптират към зеления преход, за да предотвратят спад или неблагоприятни икономически последствия на регионално ниво.

Предизвикателствата пред нашата икономика са многоаспектни - демографска криза, климатични промени, увеличаване на цените на ел.енергия не само в България, но и в цяла Европа, дигитализация, непрекъснато увеличаващите се цели за климатична неутралност и все по-кратки срокове за справяне с тях, посочи премиерът и подчерта, че България полага значителни усилия за постигане на климатична неутралност на ЕС до 2050 г.

Служебният премиер заяви, че пандемичната ситуация, както и предизвикателствата, пред които сме изправени заради шоково растящите цени на електрическата енергия, са въпроси, които изискват задълбочен дебат не само на национално, но и на над национално ниво. Трудностите по пътя за справянето с тези проблеми, индикират за фундаментални дефицити в действащия институционален инструментариум, с който разполагат държавите членки и ЕС. Не може да си затваряме очите пред тези реалности, защото на риск са изложени стабилността на нашите икономически и и социални системи, на риск са изложени националната сигурност и бъдещето на нашите нации, подчерта Янев.

Според него е заплашена не само зелената сделка по отношение на възможностите за нейното изпълнение, заплашена е и перспективата за пълноценно и ефективно развитие на ЕС.

Оценяваме високо предложените фондове и механизми и подкрепата на икономиката, енергийната сфера и на гражданите, но в същото време считаме, че това не е достатъчно. Необходимо е да се мисли как националните държави да имат по-голяма гъвкавост и самостоятелност в процеса на вземането на решения при управлението на кризи, които подкопават устоите на техните социално-икономически системи, каза Янев. Според него е време за такъв дебат, защото виждаме, че на национално ниво понякога не може да се реагира достатъчно бързо, така че да бъдат защитени европейските граждани и бизнеси от подобни негативни импликации като тези, свързани с високите цени на енергийните източници.

Инициативата, свързана със зеления преход, може да постигне своите амбициозни цели, единствено ако бъде осъществена с необходимата прецизност, гъвкавост и при адекватно съобразяване с националните особености на държавите, категоричен е приемиерът. Как това ще се случи по най-добрия начин следва да е предмет на дебат, който трябва да започне още днес, за да можем да гарантираме нашата обща перспектива за утре и занапред, допълни Янев.