На България вече се гледа като на важен партньор на НАТО

"Беше много важно да се потвърди позицията на България относно външнополитически проблематики, в които в последните 7 месеца страната ни не присъстваше толкова ярко. Беше важно България да се върне отново на масата на разговорите като предвидим и силен член. Връщаме се като активен участник във всички събития, които тепърва ще се случват в европейското семейство и като страна на източния фронт на НАТО", заяви бившият зам.-министър на външните работи Милен Керемедчиев в "България сутрин".

Миналата седмица премиерът Кирил Петков направи първото си работно посещение в Брюксел като ръководител на българското правителство. Какви са посланията след срещите му с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг и с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен?

"Това беше възможно най-логичната визита, там са основните партньори, с които всяко българско правителство работи. Беше необходимо посещение, за да се установят първи контакти и България да регистрира своите позиции от името на новото правителство", съгласи се експертът по международни отношения Любомир Кючуков.

Керемедчиев смята, че Планът за възстановяване е Франкенщайн, създаден в годините от различни правителства. Той подчерта, че Планът ни е върнат с доста сериозни забележки.

"Премиерът Петков казва за 2-3 седмици, но по-скоро са 2-3 месеца, тъй като промените не касаят само правосъдието и енергетиката. Тези 13% по-скоро ще ги очакваме във втората половина на следващата година", посочи бившият зам.-министър на външните работи.

Любомир Кючуков изтъкна пред Bulgaria ON AIR, че България не губи средства, но ги получава по-късно.

"Планът се одобрява в диалог с Европейската комисия. Планове на всички държави бяха връщани нееднократно за преработка. Парите се дават за конкретни политики, които са фиксирани в общия план. Въпросът е до няколко месеца Планът да бъде окончателно одобрен", отбеляза той.

Според него отношенията ни със Северна Македония не могат да бъдат по-зле от момента. "Липсва и посланик на РСМ в България. Вторачването само в Комисията по историческите въпроси не дава възможност за развиване на двустранните отношение. Посещението на гръцкия премиер в България ще допринесе да се използва гръцкия опит в преговорния процес с РСМ. Трябва да подобрим инфраструктурните проекти, да има въздушна линия между София и Скопие, да има железопътна връзка. Премиерът и президентът ще се нагърбят с още повече външнополитически теми", коментира Керемедчиев.

"Очакванията в Скопие са по-големи и формирането на ново правителство в България даде основание там за бързо разрешаване на въпроса, което не е реалистично. Блокирането на началото на преговорите на РСМ и ЕС е инструмент, а не цел на българската външна политика. Решаването на въпроса може да бъде само резултат на достатъчно обвързващо двустранно споразумение, съпроводено с пътна карта за изпълнява на ангажиментите, което да подлежи на контрол в процеса на преговорите. Петте комисии са важни, защото ще говорим не само за проблемите, но и за сътрудничеството между двете страни. Новото правителство в РСМ ще продължи политиката на Зоран Заев", каза на свой ред Кючуков.

Милен Керемедчиев коментира и отношенията Русия - Украйна. Той смята, че няма да се стигне до по-сериозна ескалация на напрежението. Разговорите между Байдън и Путин доведоха до това да се отложи по-сериозната ескалация.

"На България вече се гледа като на по-сериозен и важен партньор на източния фронт на НАТО. Очаквам по-сериозно военно присъствие. На нас ще се гледа като на важен фактор за сигурността на Алианса", убеден е Керемедчиев.

Кючуков обаче алармира, че от двете страни продължават да се трупат войски, както и че светът е бил най-близо до ядрена война при огледална ситуация.

"Не смятам, че пример за България трябва да бъде позицията на Румъния. Заинтересовани сме да търсим деескалация на напрежението и дори присъствието на военни сили тук", заяви експертът по международни отношения.