Василев: Вдигането на социалните разходи вдига инфлацията? Цинизъм!

Бюджетът за следващата година беше представен от вицепремиера и министър на финансите Асен Василев.

"Основните параметри, които искам да очертая всъщност са, че това е един бюджет, който е насочен към инвестиции към основните фактори на икономическия растеж. Има удвояване на капиталовите инвестиции до 5.8% от БВП. Има значителен ръст в човешки капитал", каза още Василев.

Той отбеляза още, че има значителни инвестиции в социалните системи, така че да се подобри жизненият стандарт на хората, които разчитат на тях.

Асен Василев заяви, че дефицитът на касова основа е 2.5% без COVID мерките, а с тях достига до 4.1%.

По думите му всички социални разходи са увеличени.

"Другото важно нещо, което искам да маркирам е, че тук са заложени по различни министерства част от политиките, които те успяха да остойностят заедно с помощта на Министерство на финансите в последните 3-4 седмици, защото реално толкова време имаше правителството. Очакваме част от другите политики да бъдат заложени в предвидената актуализация в края на първо полугодие. Има общо заложени над 300 млн. лв. 77 млн. лв. в Министерство на отбраната, останалите в общия бюджет за другите министерства, които са свързани с разходите по преструктуриране на администрацията, намаляване на администрацията, където е разумно и внедряване на IT системи. Това е изключително важно, защото всяко едно от министерствата, както и голяма част от второстепенните разпоредители са помолени да си огледат процесите, системите и където е възможно да се направи подобрение на услугата, която те предлагат на гражданите, т.е. тя да стане електронно", заяви още министърът.

По думите му идеите общите средства за персонал и второстепенни разпоредители да не се намаляват, а да останат същите, за да могат да вдигнат заплащането на служителите, които остават при икономии.

"Тезата, че вдигането на социалните разходи щяло да вдигне инфлацията и хората ще обеднеят, е цинизъм", каза по време на заседанието на бюджетната комисия в Народното събрание министърът на финансите Асен Василев.

Председателят на Комисията по бюджет и финанси и депутат от "Има такъв народ" Любомир Каримански заяви, че е притеснен от преходните и заключителни разпоредби на бюджета, както и за капиталовите разходи в особено големи размери.

"Не на последно място въпросът за безплатните детски градини - все пак трябва да сме наясно, че в една друга дискусия НСОРБ изразиха становище, че това е безплатно само за родителите и че имат притеснение от гледна точка на това как ще се прогнозират техните средства, т.е. средствата, които те ще разходват", каза Каримански.

Той попита защо има разминаване между данните за инфлацията според Министерство на финансите и БНБ.

Вицепремиерът Василев отговори, че е съгласен с Каримански по отношение на преходните и заключителни разпоредби.

"Що се отнася до безплатните детски градини, там става въпрос за създаване на стандарт, който да покрие издръжката в детските градини. Този стандарт е съобразен с таксата, която заплащат родителите. Тази политика е разработена съвместно с Министерство на образованието и Министерство на здравеопазването", каза още той и уточни, че това би намалило броя на децата, които отпадат от училище. Той уточни, че има предвидени средства около 13 млн. лв. за родители, чиито деца не са приети в детски градини, както и 70 млн. лв. за изграждане на нови детски градини. По думите му основният проблем е в Столична община.

Василев обясни, че когато са разработвали макроикономическата прогноза са се консултирали с БНБ, като очакванията им са били близки, но впоследствие те са се променили. "В началото на януари, когато ние консултирахме параметрите, бяха доста близки до това, което правителството предвижда", каза още министър Василев.

Управителят на БНБ Димитър Радев призова данните за инфлацията да не се институционализират и каза, че няма драма.

"В нашите прогнози има достатъчно подробна информация как се изготвят тези данни, на каква основа, как те ангажират институцията БНБ и как те ангажират тези, които готвят прогнозата. Факт е, че има промяна в методологията, факт е, че има разминаване в времевия хоризонт на различните допускания", каза още Димитър Радев.

Депутатът Байрам Байрам от ДПС коментира и предложенията на Каримански за отпадане на параграфи от преходни и заключителни разпоредби. "Ние бяхме силно обезпокоени, защото има промени в много закони и те не са подложени на обществено обсъждане. Ние сме твърдо против да има такива параграфи в преходни и заключителни разпоредби. Твърдо го заявяваме като политическа партия", каза още депутатът.

Георги Ганев от "Демократична България" също изрази становището на групата. "Първо, по бюджета като цяло. За мен в случая това, което трябва да се каже, че аз лично и немалко колеги от нашата парламентарна група биха могли да си представят по-амбициозен бюджет в смисъл на точно обратния, който би си представил проф. Гечев, т.е. по-малък дефицит, по-бързо свиване на разходите по консолидираната програма в рамките на 40%, но с оглед всички разговори, които водихме, бюджетът е изготвен по начин, който напълно се вписва в това, което беше договорено", заяви още Ганев.

Според него по отношение на общата рамка има надвишаване на прогнозите за БВП за 2021 г.

Народният представител от ПГ на ГЕРБ - СДС и зам.-председател на Комисията по бюджет и финанси Кирил Ананиев подчерта, че днес се гледа най-важният закон в държавата.

"От изказванията на министър-председателя и министъра на финансите разбрахме, че този бюджет - логото му е бюджет на икономически растеж и на социалната политика. Мисля си, че предвиденият растеж на икономиката за 2022 г. е надценен и оптимистичен. Основният фактор за този растеж се предвижда да бъдат капиталовите разходи. Предвиждат се 8 млрд. и 200 млн. лв. и 5.8% от БВП", каза още Ананиев. Според него този бюджет е изборен, но не са предвидени в него средства за евентуални избори.

В бюджета за 2022 г. е заложено, че за периода 2022-2024 г. предвидената политика в областта на данъците ще продължи да се придържа към установените принципи и насоки през последните години, като основните ѝ цели отново са насочени към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план.
Запазват се основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.

В прогнозата за 2022 г. разходите на общините са разчетени в размер на 8 309,4 млн. лв., които като относителен дял достигат 5,8% от БВП, а спрямо общата структура на разходите по КФП – 13,5%.

Със Закона за държавния бюджет се предлагат и изменения в други закони като Закона за ограничаване на плащанията в брой, Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.