Болничните легла у нас с 45% повече от тези в Европа

България е на първо място в ЕС по брой на хоспитализации на година - 346 на хиляда души, а използваемостта на болничните легла е малко над половината. Водещо място има България и по брой болнични легла, което е 45 на сто повече в сравнение с ЕС. Това каза министърът на здравеопазването Асена Сербезова.

Според нея увеличаването на броя на лечебните заведения създава предпоставки за недостиг на медицински специалисти.

Асена Сербезова допълни, че осигуряването на медицински специалисти не се ограничава само до производството им от университетите, а се отнася и до правилното им разпределение по области, придобиване на необходимата квалификация, осигуряване на условия за професионалното им развитие, мотивация, стимулиране за оставане и привличане на медицински кадри в определени региони в страната. Човешките ресурси в областта на здравеопазването са най-трудни за регулиране и управление, каза още тя. По данни на НСИ броят на лекарите продължава да се повишава при намаляване на броя на населението в страната, като това е тенденция от последните 15 г., допълни тя, цитирана от БТА.

По думите й е налице и регионална диспропорция в разпределението на лекарите, включително и по специалности.

Нуждаем се от двойно повече медицински сестри, а проблемът се задълбочава и от факта, че през последните 20 г. е налице трайна практика да се утвърждават повече места за студенти по медицина, отколкото за медицински сестри, добави министър Сербезова.

По думите й може да се очаква разрастване на проблема с липсата на медицински сестри, ако не се положат усилия да се прекрати тази негативна тенденция.

Процесът на миграция на медицински специалисти трудно може да бъде спрян, но можем да създадем условия този процес да се ограничи, каза още министър Сербезова.  

Като краткосрочни мерки тя посочи оптимизирането на броя на болниците, а като средносрочни - повишаване на приема на медицински сестри, облекчаване на труда им, повишаване на възнаграждението им. Би могло, заедно със съсловните организации, да направим дългосрочна стратегия за систематично утвърждаване на професията на медицинската сестра, задължителни правила за минималните възнаграждения, създаване на механизми за стимулиране на висшите училища за обучение на повече медицински сестри, субсидиране на медицинските университети от страна на държавата, общинска регионална политика за привличане на  лекари  и медицински сестри, допълни министър Сербезова.

Антон Тонев - председател на парламентарната комисия по здравеопазване, каза, че са налице идеи за законодателни инициативи, които ще бъдат представени в следващите два месеца.

Системата ни има нужда от много сериозна реформа, допълни той. Обединяваме политическа енергия около начина на финансиране на болничната помощ, а към края на годината ще има проект за обществено обсъждане за преминаване от клинични пътеки към диагностично-свързани групи. Пилотно ще се въведе в някои болници, добави той.

По думите му за проблема, свързан с кадровия проблем, се предвиждат законодателни промени с акцент върху развитието на младите лекари и медицински сестри. В Националния рамков договор-2023 ще има конкретни политики по доходите за младите чрез дотиране от добавена сума в клиничните пътеки, допълни Тонев. Има идея, свързана с болничните легла, според която те да бъдат извън регламента на хоспитализация и да се използват за амбулаторни процедури с цел по-голяма достъпност до диагностични процедури, посочи Антон Тонев. Реформите в системата на здравеопазването ще бъдат подкрепени финансово чрез актуализацията на бюджета на държавата през тази година, уточни той.