Синдикати и бизнес в спор за изчислението на МРЗ

Синдикати и работодатели са на различно мнение по отношение на минималната работна заплата и нейното изчисление.

Диалогът по отношение на минималната работна заплата върви трудно. КНСБ настоява за нейното увеличаване от 1 януари 2023 г. до 850 лева. Числото не е случайно, съобразяваме се с Директивата  за адекватни минимални работни заплати, приета от ЕП и Съвета на Европа. Един от критериите за определянето ѝ е тя да бъде 50% от средната работна заплата. Към момента средната работна заплата е 1740 лева, което означава, че минималната такава трябва да бъде 850 лева. Инфлацията ежедневно нараства, което означава, че и доходите трябва да се повишат до месец декември с 20% - колкото се очаква да достигне тя, заяви Виолета Иванова от КНСБ в ефира на Bulgaria ON AIR.

Изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Добрин Иванов подчерта, че Директивата дава още една възможност за определяне на размера на минималната заплата - до 60% от медианното работно възнаграждение.

"Смятаме, че този механизъм е по-адекватен, защото не се влияе от високодоходните групи. Изненадва ме, че от КНСБ искат повторно повишаване на минималната работна заплата спрямо размера на инфлацията. За бизнеса е важно да има предвидимост - не е възможно всеки месец да се повишава минималната заплата", поясни той.

Иванова контрира, че на този етап не може да бъде използван критерия за медианна работна заплата, тъй като данните са нея се дават на всеки 4 години.

"Ако използваме този механизъм, минималната работна заплата на този етап трябва да намалее. Директивата казва още, че всяка година възнаграждението следва да се тества със заплата за издръжка. В момента тя е в размер на 1701 лева за един човек", констатира тя.

Иванова цитира данни, според които всички 500 000 работещи в България получават нетна работна минимална заплата в размер - близък до линията на бедност.

Ще успеят ли да се договорят работодатели и синдикати? Вижте във видеото