Ново 20! Алексей Петров наистина писал писмо до Дянков

Думите на Алексей Петров, изречени в четвъртък в съда - че е изпратил на министър Дянков документ, в който е посочил конкретен модел за сваляне на лихвите в страната, май ще се окажат верни.

По думите му една от причините, заради които бе арестуван, е, че последователно е изразявал несъгласието си с икономическата политика на държавата.

Писмото на Петров до финансовото министерство е факт въпреки опитите на ведомството да го отрече, обявиха от Съюза за стопанска инициатива (ССИ), чийто член е Петров.
 
„Писмото е посветено именно на проблемите на лихвената политика на търговските банки“, заявява Теодор Дечев, заместник-председател на ССИ, в писмената си позиция по въпроса, с която разполага Investor.bg.

Документът е постъпил в деловодството на финансовото министерство с входна дата 22 декември 2009 г. По думите на Дечев писмото е публикувано в Blog.bg.

Ето и целия документ, съдържащ предложения към министерството на Дянков. (Текстът е без редакторска намеса.)
 
ДО

Г-Н СИМЕОН ДЯНКОВ

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ И

МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

 НА Р. БЪЛГАРИЯ

В условията на световна икономическа криза, институциите на ЕС отделят все по-голямо внимание на разработването на задълбочени мерки и за създаването на нови „кризисни инструменти”, способни да осигурят както благоприятна бизнес среда, така и ползотворно да стимулират малките и средни предприятия (МСП).

Природата на малкия и средния бизнес се състои в изключителната му динамика и адаптивност, което позволява МСП да бъдат определяни като двигател на икономиката в редица страни, включително и в България. Към това трябва да се добави и спецификата на българската икономика, където МСП формират нейния гръбнак и са в основата на стабилното икономическо развитие. МСП могат да бъдат стимулатор за икономическото раздвижване в страната ни, стига да се предприемат неизползувани до сега мерки и да се приложат подходящи инструменти, свързани със създаване на възможности за набиране и осигуряване на финансови ресурси, необходими за осигуряване на дейността им, за разширяване на достъпа им до новите технологии. Всичко това ще доведе до подобряване на тяхната ефективност и конкурентноспособност.

Във връзка с това се налага държавата да приложи нетрадиционни методи и средства за подпомагане и финансово стабилизиране на МСП. Един от тези методи е свързан с рационалното използване на наличните финансови ресурси, притежавани от различни държавни организации. Анализът показва, че същите поддържат значителни финансови обеми, които обикновено се използват за корпоративни цели, а може на практика съществено да допринесат за реалното подпомагане на националната икономика, без да бъдат нарушени пазарните механизми.

Все още в България държавата продължава да бъде основен партньор на бизнеса и банките. Това означава, че държавата може да си позволи не чрез прилагането на административни, а с пазарни механизми да предприеме мерки, оказващи въздействие върху банковите институции с цел намаляване високите лихвени нива по кредитите за МСП. В условията на безпрецедентна световна икономическа криза нараства ролята и отговорността на държавата при управлението на средствата, както от държавния бюджет и целия публичен сектор, така и на средствата на дружествата с преобладаващо държавно участие.

Нашето предложение е да бъдат предприети действия по пренасочване на част от значителните финансови ресурси на държавните организации от търговските банки към Българската банка за развитие (ББР). Използването на ББР като финансов инструмент в подкрепа на инвестициите и за разширяване на експортните възможности на малките и средни предприятия, дава възможност и много от тях реално да получат достъп до необходимото финансиране на дейността си, под прекия контрол на държавата.

Подобни мерки не противоречат на принципите на пазарната икономика, а са израз на желанието на собственика – в случая държавата, да управлява по-ефективно икономиката си. По този начин могат да бъдат постигнати следните икономически резултати:

● Преди всичко МСП ще могат да получат кредити при по-ниски лихвени равнища чрез прилагането на пазарен механизъм (7% ) – лихвен процент по кредити, с предоставяно финансиране от ББР). Това няма да ощети държавните дружества, защото лихвите по депозитите и разплащателните им сметки ще се запазят на същите нива (в момента те са в диапазона 0,1-1,5% по разплащателните сметки и 4-4,7% - по депозитните сметки);

● ще бъдат премахнати корупционните практики, прилагани при привличането на ресурси и предоставянето на кредити;

● ще се редуцира размерът на предоставяните от държавния бюджет средства за подпомагането на МСП, като се използват ресурсите на държавните дружества, фондове и министерства;

● ще се даде възможност за създаването на варианти, при които търговските банки могат да бъдат заобиколени (например, използването на възможностите на пощите – практики, доказали своята ефективност в Германия и Франция);

● създава се възможност ББР да акумулира и допълнителни средства от лихви, такси и комисионни по отпуснатите кредити, което от своя страна ще доведе до реинвестирането им в националната икономика.

Механизмът за ефективното използване на средствата на държавните организации включва:

1. задължаване на държавните дружества да открият депозитни и разплащателни сметки в единствената държавна банка – Българската банка за развитие, като по този начин насочат там значителни средства;

2. усвояването на средствата от МСП може да се извършва и чрез търговските банки, като всеки един кредит се представя в ББР за предварително одобрение;

3. създаване на НЕмногобройна но ефективна кредитна администрация в ББР, която да контролира пряко целевото усвояване на отпуснатите кредити;

4. лихвеното равнище, при което ББР ще предоставя ресурси на търговските банки да бъде определено на нива около 5,5%, а кредитите от търговските банки за МСП – около 7%, в които са включени и събираните от банките такси и комисионни;

5. размерът на предоставяните от ББР на търговските банки ресурси трябва да бъде съобразен с поддържането на нива на ликвидност, според нормативните изисквания на регулаторните органи в страната.

Трябва да отчитаме съществуването на риск, свързан с изпълнението на гореописаната схема – евентуалното нарушаване на ликвидността на няколкото банки, в които към момента са съсредоточени финансовите ресурси на държавните дружества. Преодоляването на този риск може да се постигне с постепенното пренасочване на държавните парични средства, съобразено със срока на депозираните финансови ресурси и допустимите обеми.

Предложеният модел не поражда негативен ефект върху дейността на държавните организации и не предполага намаляване на лихвените им приходи. Нещо повече - той минимизира рисковете от загуби, породени от евентуални неблагоприятни събития в банковия сектор, като същевременно осигурява реален достъп до така необходимите за МСП финансови ресурси при изгодни лихвени условия.

Настоящето становище е съобразено с препоръките, постъпили по време на дискусията, проведена от Консултативния съвет при ССИ на 16 декември 2009 г. и отразява принципната им същност.

С УВАЖЕНИЕ :
 
Д-Р ТЕОДОР ДЕЧЕВ

ЗАМЕСТНИК ПРЕДСЕДАТЕЛ

НА УС НА ССИ

ДОЦ. Д-Р АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР

НА ССИ

Д-Р АДНАН ЛИДИЯНОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА

ПО ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА

ПРИ ССИ