Празни улици, тишина, болка – Рим по време на коронавируса

Едно от най-романтичните места на Земята е Рим през пролетта. Летищата по цял свят са пълни с хора, които нетърпеливо чакат да отлетят за своята ваканция в красивата италианска столица. Но този март е много по-различен - летищата далеч не са пълни, а малко преди Италия напълно да затвори достъпа до себе си, никой не чака нетърпеливо да се качи в самолета. Вместо това хората са притеснени, прибират се бързо при семействата си, преди Джузепе Конте да затвори напълно границите.

Рим под блокадата заради коронавируса, не е Рим от мечтите на мнозина

Италианците, по принцип топла и приветстваща нация, дори не се поглеждат в очите. Повечето от тях носят маски, които покриват голяма част от лицата им. В града, в който древната история и религията привличат милиони туристи, най-популярните дестинации, като Колизеума, Пантеона и площада Свети Петър, са пусти. Хората следват мерките на Конте стриктно.

Тишината се е настанила трайно в града. Прекъсват я само църковните камбани из града. Изведнъж, на улицата, на която се намират повечето дизайнерски къщи, хората излизат по прозорците и балконите си и започват да пляскат.

"Това е за нашето единство и устойчивост. Всички сме съгласни с мерките, които се взимат, с това, че трябва да стоим вкъщи, за да победим вируса", казва една жена през балкона си пред репортерите на BBC. През това време, в Ломбардия, обстановката е друга - според докторите, там е като "военна зона".

Но обратно в Рим - там полицията патрулира по улиците, предупреждава всички, които са сами, да не стоят дълго навън, а онези, които са излезли на групички, разпръсква. Социалната дистанция е навсякъде и вече не е новост. Ако някои реши да наруши мярката и да стои прекалено близко до някой друг, възрастните хора започват да се карат, да бъдеш по-отговорен. Хранителните магазини и аптеките още са отворени, но няма паническо купуване на стоки.

Такава е реалността в Рим сега.

Красивите църкви на италианската столица продължават да бъдат отворени, но служби там не се провеждат. Дори папа Франциск остана затворен във Ватикана -  в сърцето на католицизма. За някои обаче именно сега е времето за молитва.

"Църквите са тук, за да дадат на хората място за утеха и размисъл", казва възрастна германка, която тъкмо се е помолила в една от църквите. Друга италианка, на около 50 години, казва, че никога не е виждала Рим такъв, а "сърцето й е свито".

"Боли ме и никой не знае кога ще свърши всичко това, за да се върнем към нормалния живот. От това се притесняваме - кога ще приключи?", казва тя. Друга местна жителка, която има ресторант, се е съсредоточила върху това да помага. Тя е започнала да доставя храна по домовете. Италианците може и да са разстроени, но великодушието у тях не е в недостиг.