Пандемията от коронавирус приключи, но вирусът засега остава с нас

Глобалната обществена извънредна ситуация, причинена от острата фаза на пандемията от COVID-19, официално приключи, но пандемията не си е отишла и засега вирусът остава с нас, каза в интервю за БТА проф. д-р Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките.

Тя припомни, че на 5 май 2023 г. генералният директор на Световната здравна организация (СЗО) д-р Тедрос Гебрейсус обяви COVID-19 за познат и продължаващ медицински проблем, който вече не представлява извънредна ситуация за общественото здраве от международно значение. Това е заключението, направено на 15-ата среща на Комитета за извънредни ситуации, състояла се ден по-рано.

Решението е взето въз основа на наличните доказателства за намаления риск за човешкото здраве, дължащ се главно на  три причини. Според първата от тях вследствие на ваксинация и/или естествена инфекция голяма част от населението на Земята е придобило имунитет срещу тежко протичане на COVID-19. Към момента в световен мащаб са приложени 13,3 милиарда дози ваксини срещу SARS-CoV-2. 89 процента от здравните работници и 82 процента от хората над 60-годишна възраст са завършили първичната серия на ваксинацията (поставени са им първоначалната една или две дози, препоръчани според схемата на съответната ваксина), въпреки че покритието в тези приоритетни групи варира съществено в различните региони.

Втората причина за взетото решение на СЗО е заради сравнително "по-меката" клинична картина на Омикрон и на неговите подварианти в сравнение с изходния и други предишни варианти на SARS-CoV-2.

Третата причина е свързана с натрупаните познания и клиничен опит, осигуряващи по-добро лечение. Сега има специфични антивирусни агенти, както и моноклонални антитела, които могат да предпазят от тежко боледуване и хора с компрометирана имунна система, и с невъзможност да изградят необходимия имунен отговор при ваксинация.

Няма съмнение, че продължаващите "приливи" и "отливи на SARS-CoV-2 днес причиняват по-малко проблеми, отколкото в миналото, каза проф. Радостина Александрова. За това говори и значителният спад в седмичния брой на свързаните с COVID-19 смъртни случаи, хоспитализации и необходимост от настаняване в интензивно отделение, на които бяхме свидетели в началото на пандемията. Достатъчно е да припомним, че в своя пик през януари 2021 г., глобалната смъртност достигна повече от 100 000 души на седмица. За сравнение, в края на април 2023 г. броят е намалял до 3500, след като дълго време беше около 10 000, обясни вирусологът.

"Казано с други думи - затворихме важна глава, но продължаваме да разлистваме страниците на книгата. SARS-CoV-2 все още убива по един човек на всеки три минути, а редица преминали през инфекция с него хора страдат от изтощителното въздействие на дългия COVID, което може сериозно да наруши качеството на живот и работоспособността им в продължение на месеци. Вирусът не престава да е постоянна заплаха за възрастни хора и за хора със здравословни проблеми, като добавя нов участник в групата на респираторните заболявания (заедно с грип и респираторно синцитиален вирус), които връхлитат през зимата", каза проф. Радостина Александрова.

По думите й в средносрочен план важно значение в случая има комбинацията от бързо появяващи се мутации и краткотрайният имунитет, който SARS-CoV-2 предизвиква. Според учените обаче, мащабните вълни на COVID-19, които препълваха клиниките с тежко болни пациенти, е малко вероятно да се върнат. Вместо това може би ще ставаме свидетели на чести, но по-малко смъртоносни приливи, характеризиращи се с относително високи нива на предимно леки инфекции, предизвикани от постоянно възникващите нови варианти, каза проф. Александрова.

Изготвен и публикуван е Стратегически план за готовност и реагиране на COVID-19 за периода 2023-2025 г., предназначен да насочва и подпомага страните при преминаването към дългосрочно управление на пандемията, включващ предприемане на действия за съвместно наблюдение, защита на общността, оказване на грижи, достъп до възможности за противодействие и координация при спешни случаи. Сред препоръките, отправени от д-р Тедрос Гебрейсус към всички държави и правителства, е да поддържат натрупания национален капацитет и да включат ваксината срещу COVID-19 в програмите за ваксинация през целия живот. Необходимо е да продължи работата върху усъвършенстването на ваксините, което да им позволи да намалят предаването на вируса от човек на човек и да осигурят по-широк спектър на защита срещу непрекъснато променящото се лице на SARS-CoV-2.

Не бива да изпускаме от поглед развитието на вируса и посоката, в която поема, предупреди проф. Радостина Александрова.

Според нея, изключително важно е да сме добре подготвени за възникване на евентуални бъдещи събития от този вид. Такива не са изключени, защото по мнение на специалисти, в момента се намираме в условията на "перфектната буря" - едновременно действат редица фактори, които биха могли да допринесат за появата на нови болестотворни агенти или за завръщането на вече познати такива.

Сред тях са нарастването на броя на населението, урбанизацията, интензивното пътуване и търговия в световен мащаб, увеличаване на животновъдната продукция, обезлесяването, измененията в климата. И най-вече това, че така и не успяхме да се научим да живеем в хармония с природата. Това в никакъв случай не означава да тръпнем в шок и ужас, а изисква разумни и отговорни решения, политики и поведение от страна на международни институции и организации, държави и правителства, от всеки един от нас. В ход са програми за откриване на непознати вируси, потенциално способни да застрашат здравето ни. "Ловци на вируси" не е заглавие на научнофантастичен филм, а наименование на специалистите, чиято задача е да правят точно това, отбеляза проф. Александрова.

Животът няма чернова и COVID-19 ни изведе директно на сцената. Затова е важно да извлечем поука от изминалите три години и да разберем как е най-добре да реагираме при подобни ситуации в бъдеще, за да намалим вредите, нанесени не само от вируса, но и в стремежа ни да ограничим разпространението му. Пандемията от COVID-19, отнела живота на над 7 милиона души и причинила най-голямата здравна, икономическа и социална криза в най-новата ни история, ни преподаде ценни уроци - убеди ни колко сме свързани помежду си, напомни ни, че здравето на хората е тясно свързано с това на животните и околната среда. Разкри ни колко са важни науката и популяризирането й, правилната комуникация и това да говорим на един език, без да се "губим в превода". Показа ни колко издръжливи, мощни и изобретателни можем да бъдем, когато обединим усилията си в името на обща цел. Да не го забравяме, защото само така можем да превърнем света в по-уютно и вдъхновяващо място за живеене, коментира проф. д-р Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките.
 
(БТА, Димитрина Ветова)
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.