Аделина Йорданова – от дом за деца до учител в класната стая

Az-jenata.bg стартира проектът School is Cool, посветен на новата учебна година и предизвикателствата, свързани с образованието днес и интензивното използване на технологиите.

В поредица от няколко интервюта Az-jenata.bg ви среща с родители и учители, за да разберем как се подготвят за новата учебна година, какви са техните страхове и надежди, и как с помощта на технологиите бихме могли по-лесно да преодолеем препятствията, които ни очакват.

Поредният гост в проекта School is Cool е Аделина Йорданов, учител по история в училище „Димитър Маринов“ в Лом и родител на 6-годишно момиченце.

Аделина е борец. Израснала е в дом за деца, лишени от родителски грижи в град Лом, в една не лека среда, но това не я спира по пътя ѝ в личен и професионален план, а напротив – дава ѝ сили и вдъхновение да следва мечтата си. Да бъде учител.

Как се появи желанието ви да станете преподавател?

Израснала съм в една необикновена среда, с много деца на едно място. И растейки покрай другите, там имаше и доста деца, които бяха по-малки от мен, поради което винаги ми е доставяло удоволствие да съм полезна на учителите и на възпитателите, които ни отглеждат. И това по-късно се превърна в една моя мечта. И възпитателите, и учителите непрекъснато ми казваха, че от мен ще стане добър учител и че трябва да се развивам в тази посока. А моите учители от основното ми образование ме "запалиха" по хуманитарните науки.

В този ред на мисли, кои са били вашите учители в живота, хората, които бихте откроили?

Човекът, когото бих откроила е директорът на дома, моят най-голям вдъхновител. Казва се Елка Балачева. Г-жа Балачева ми е помагала много, и в дома, и след като напуснах институцията ме е подкрепяла по всевъзможни начини. И до ден днешен, когато и да ѝ звънна, винаги ми подава ръка. Както и част от възпитателите в дома - Свиленка Любенова и Анета Василева, а с подкрепата и насоките на моите преподаватели от Търновската школа - гл. ас. д-р Юлия Симеонова, доц. д-р Димитър Симеонов и доц. д-р Петя Събева аз израснах професионално. Изключително благодарна ще съм им до края на живота си!

Те какво мислят за вашата професия? Знаят ли, че сега сте преподавател?

Много ми се радват! Никога няма да забравя техните думи към мен: „Ади, никога не бива да спираш да се развиваш! За теб не е достатъчно средното образование. Твоето поприще е да си учител“.

А докато учехте, с какви трудности се срещнахте? Имаше ли моменти, в които ви се е искало да се откажете?

Срещнах доста трудности, вървейки по пътя към осъществяването на моята мечта. Две години след завършването на средното ми образование аз записах да уча. Точно в първи курс се случи най-хубавото в живота ми - забременях. Мислех си, притеснявах се как ще съчетавам ученето с отглеждането на дъщеря ни. Но се получи - успях, благодарение на подкрепата на моя мъж и тази на семейството му. Но и аз съм твърде амбициозна и това ми помогна до голяма степен да осъществя целта си.

На какви класове преподавате?

Аз съм завършила бакалавър „История и география“, а от онзи ден вече съм и магистър по „Социална педагогика“ от Великотърновския университет, и преподавам история на ученици от 5 до 12 клас. През изминалата учебна година, както и през новата, ще преподавам „История и цивилизации“ на ученици от прогимназиален и гимназиален етап.

А как ви възприемат учениците, тъй като сте много млада, успявате ли да ги респектирате или напротив, скъсявате дистанцията?

Респектирам ги, но зависи и от възрастта, и от нивото на класа, различни са факторите. Но дистанцията трябва да се спазва, според мен. Учениците ме възприемат доста добре. Харесват начина ми на преподаване, който е малко по-нестандартен.

Какво имате предвид, разкажете ни?

Съчетавам традиционните с новите методи на преподаване, като използваме и технологиите, които вече са неизменна част от учебния процес. Следователно и резултатите са налице. Работя в иновативно училище - едно от елитните в града. Тази учебна година ще е изпълнена с много предизвикателства, защото е юбилейна. Ще отбележим 50 години от основаването на училището - училище с богата история, традиции и много постижения, особено в областта на спорта.

С колегите изготвихме и празничния календар, в който сме планирали различни и иновативни дейности, които да изпълним в рамките на учебната година. Една от идеите е, съвместно с учениците да направим вестник - електронен, хартиен: "Жива старина". В него ще отразим историята на училището, събитията, постиженията на учениците в различни области и т.н.

Друга интересна дейност е "В обувките на учителя" - срещи на поколенията, бивши ученици и учители-пенсионери пак ще се завърнат в класната стая и ще разкажат за живота им в училището. Дейностите ни са много, иновативни са. Дано вирусът не ни спре да ги осъществим.

Мога да дам много примери. Много често часът ми започва с мозъчна атака, използвам интерактивна линия на времето - учениците трябва да подредят правилно и по хронологичен ред събитията от изучения период - Античност, Средновековие, Възраждане, Нова история и Съвремие. Интерактивните карти, YouTube също ми е голям помощник. Правим си и състезания с kahoot, викторини, ролевите игри също много помагат и се харесват на учениците.

Предполагам, че това са им любимите игри.

Да, любими са им. Дистанционното обучение си има и своите плюсове - един от тях е, че позволява да се реализират проекти. Един от тях бе "Журналист". Със седмокласниците изучавахме периода на комунизма или на социализма, както още е известен. Видях, че им е трудно да го разберат, но за техните родители, баби и дядовци не е непознат, те са живели по това време. Затова включихме и тях - учениците трябваше да вземат интервю от тях, за да го научат по-лесно. Аз дадох само опорни въпроси, останалото го направиха учениците, благодарна съм много на родителите.

Една от ученичките направи видео интервю с баба си. Получи се много неподправено, уникално.

Цялото интервю четете тук

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.