Венета Григорова: Дано не се всява паника у децата в училище

Проектът School is Cool представя мнения на родители на ученици за новата учебна година и предизвикателствата, свързани с образованието днес и интензивното използване на технологиите.

 

Днешната среща е с Венета Григорова, майка на две деца. Синът ѝ е бил в първи клас по време на извънредното положение, когато деца, учители и родители се изправиха за пръв път пред дистанционното обучение. По професия и образование е музикант, но в момента работи като координатор на спортна зала за групови занимания. Има две деца - момиче и момче на 6 и 8 години. 

 

 

Дистанционната форма на обучение при нас не беше типичната, за която се коментираше по медиите и която се използваше масово. В 90 процента от времето преподавателят бях аз. Класната задаваше уроците във вайбър група, а написаните уроци и домашни връщахме, снимани пак по вайбър, но на лично съобщение. Тя сортираше домашните на компютъра си в отделни папки за всяко дете и даваше обратна връзка за пропуски и грешки. Контактът с нея беше предимно по телефона за четене и диктовки. Специално в тези моменти имахме известни затруднения, защото на детето му беше адски трудно да се отпусне и да се научи да комуникира нормално с учителката си по телефона. Имахме и тежки моменти, в които той прекратяваше разговора и не желаеше да продължи. Следваха много сълзи. С общи усилия се справихме и с този дискомфорт, но за детето не беше никак приятно. Тук е и моментът да споделя за ролята на класната му в тези тежки моменти. Тя се отнасяше с много търпение и емпатия към него, предполагам и към другите му съученици, в трудните им моменти. Все пак успявахме да вървим в ритъм с учебния материал по основните предмети, който класната задаваше ежедневно.

 

С времето изключихме някои от предметите, като музика, изобразително изкуство и технологии и предприемачество. Синът ми категорично отказа да работим по тях, вероятно защото това са предметите за разтоварване и повече общи занимания със съучениците, които в този момент отсъстваха от живота му. Нямаше ги груповите занимания дори и онлайн с учителката. Нашето „онлайн обучение“ беше „домашно обучение“. Констатирам го с дълбоко разочарование и вътрешен непримирим гняв. 

 

 

По време на т. нар. карантина, фирмата, в която работех, затвори със заповед на тогавашния министър на здравеопазването, тъй като е в сферата на спорта и невписващите се в обстановката групови спортни занимания. Съответно бях през цялото време у дома и успявах да съм ангажирана само и единствено с децата си. Резервен план имам, тъй като работното място, което избрах след двете поредни майчинства, като работно време е съобразено изцяло с възможността ми да реагирам, ако се наложи отсъствие от училище или градина на някое от децата, без това да повлияе негативно върху служебното ми положение. Както знаем, повечето компании в България не са особено „Mom friendly“, но както сме свикнали да казваме – тука е така. В дистанционната форма на обучение бих искала да се промени начинът на провеждането ѝ, което в нашия частен случай означава да имаме визуален онлайн контакт с преподавателката и съучениците. Това определено би стимулирало детето много повече. 

 

 

Притесненията ми са основно в прекомерното всяване на паника у децата. Също така ме притеснява прекалената дезинфекция на ръцете на децата. За щастие класната на сина ми предпочита и насърчава децата да използват предимно сапун и вода за тази цел. Това е един наистина огромен плюс, който отчитам с голямо облекчение.

 

Другите ми притеснения са свързани със социализацията на децата. Допреди няколко месеца учехме децата да споделят играчки, храна. В момента  е забранено, което неминуемо ще повлияе върху това им умение. Между другото това е парадокс – от момента, в който децата ни започнат активно да общуват с връстници, ние правим всичко възможно да ги научим да споделят. Доста от родителите, които четат, ще се съгласят с мен, че това наистина е предизвикателство за доста от децата. Сега всичките ни усилия са хвърлени на вятъра и връщаме децата в изходно положение. Надеждите ми за новата учебна година са тя да е максимално присъствена и разбира се, здрава.