Опасността на демокрацията е в риска да роди популисти

Каква е ролята на държавния глава в историята ни от миналото и днес?

"Когато България е била конституционна монархия, ролята на държавния глава е била доста значителна. Монарсите тогава стоят пред две важни задачи: модернизацията на България и националното обединение. Това са сериозни изпитания", посочи историкът проф. Даниел Вачков в изборното студио на Bulgaria ON AIR.

"Начинът, по който се възприема държавният глава в миналото, няма нищо общо с днешната гледна точка. Онзи държавен глава на първо място е символ на държавността – в това, което се кълнат всички хора, независимо от цвят, политически пристрастия", изтъкна от своя страна проф. Петър Стоянович.

Двамата историци се съгласиха, че проблемът на демокрацията е в самите избори за президент.

"В условията на монархия е важен момент, че монасите не се избират. Те не се нуждаят неизбежно от подкрепата на една или друга политическа партия, което при президентите го има. Колкото и да се опитват президентите да бъдат безпристрастни, те не могат да забравят коя партия ги е подкрепила и коя партия е била срещу тях", отбеляза проф. Вачков.

По думите на проф. Стоянович всеки един президент има своите зависимости – партийни и финансови.

"Изборът ни е ограничен и от милостта и волята на народа. Ти няма как да бутнеш напред човек, за когото знаеш, че е подготвен професионалист. Продължаваме да нямаме подготвена политическа класа, а имаме на всеки три мандата нов панаир и различни хора раздават захарни памуци", заяви историкът.

И според проф. Вачков опасността на демокрацията се крие в риска да създаде популисти.

"Политиката е като футбола – непрестанно смяташ, че твоите ще победят и накрая като не стане, казваш: "Всички са маскари!", гасиш телевизора и отиваш да се занимаваш с неща, които са ти по-интересни. Тъй като гъделът продължава, на следващия ден пак цъкаш копчето и надеждата веднага се възвръща", каза проф. Стоянович и завърши с мисълта, че в българската политика трябва да има минимална доза популизъм и максимална доза преследване на регионални и национални интереси.