Митнически "Октопод" плъзва от СРС-тата

ei tova e !!!!"Не ме интересува дали г-н Борисов е загубил доверие в мен. По-важно е дали аз и останалите хора няма да загубим доверие в г-н Борисов. А аз вече го загубих, коментира още бившият зам.-шеф на митниците и добави по повод уволнението му отговор Сигнализирай

Дами и господа виждам,че някой хора не са наясно за скандала,става въпрос единствено и само за овладяване на митниците,така,че не бъдете наивни и псувайте Боко на воля. отговор Сигнализирай

Ами катто не искаш Цветанов давай други предложения за МВР шеф - например глЪвЪтЪ! А за министър-председател - гоце, президент - трактора, фин. министър - жан виденов, на икономиката - костофф, външен министър - доган, на регионалнот - симо, кмет на София - Р. Овч. и .... ще ни приемат до 3 м. в Шенген! А няма да има и визи за САЩ! отговор Сигнализирай

ОСТАВАМЕИзпълнено от: .Дянков,.Танов,ГорановПрипев:Оставаме, оставаме и нищо, че са СРС та та.Oставаме, оставаме и нищо, че резила е явен и сега.Оставаме, оставаме но не се знае до кога, ще е така,пред погледа на залеза изпращаме поредната лъжа.Отива си и лятото, пристъпва есента,отива си и поредната излъгана мечта.Bridge:Един, един излъган народ,един скелет на стареци вече е златен този наш живот ,и вече / ще е слънчев/. Не, не, / не почва/ 2 листопада,не, не, не, не, не да не идва края на есента!А ние си оставаме, оставаме такапред погледа на Батмана изпращаме деняи тръгваме на някъде - навярно към забрава,обрулени от вятъра вървим покрай граничната магистрала.Припев:Оставаме, оставаме и нищо, че са СРС та та,Oставаме, оставаме и нищо, че резила е явен и сега . отговор Сигнализирай

Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни! Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи, но по малко семейства, повече удобства, но по малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-малко преценка, имаме повече експерти, но по вече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве. Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по добри. Пречистихме въздуха, но замърсихме душите си. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме по-малко. Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големите семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Запомнете, отделяйте повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порастне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, но това е единственото съкровище което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка. Запомнете, казвайте Обичам те на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете! Защото аз не успях..... Тази невероятно изразителна статия е написана от известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години на 20-ти век Джордж ГАРЛИН, след смъртта на съпругата си. отговор Сигнализирай